КРАСОТАТА КАТО БЕЗДУХОВНОСТ
Определят красотата най-общо казано, като хармония, съ-размерност на дадени признаци, компоненти на някакъв обект, която предизвиква у нас наслада, удоволствие . Иначе казано, красотата е съгласие, покой. Неслучайно при вида на красивото имаме усещането, че всичко си е на мястото и няма нужда нито да прибавяме, нито да отнемаме нещо, защото всичко си е идеално подредено и ние просто му се възхищаваме.
Тъкмо този покой на идеалната подредба обаче, предопределя красотата като абсолютната бездуховност. Защото духът, бидейки негация, винаги е неспокоен, следователно – дисхармоничен. Ако на красотата нищо не й липсва, то духът е в постоянен недостиг; ако красотата е това, което е, то духът никога не е това, което е и е обречен вечно да търси отговора на въпроса:,,Какво всъщност е?’’
***
НЕЖИВАТА КРАСОТА
Като отношение на покой и хармония, същинската, автентична красота е нежива, тя е лишена от екзистенциален статус, доколкото неспокойният, дисхармоничен дух отсъствува при нея. В този си вид тя е самата невинност. Тя присъствува, но не съ-ществува, а просто съ-стои, т.е. пребивава в съ-стояние на пасивен ,,диалог’’ с определяната й като противоположност грозота и с всичко, отлично от нея. В този ред на мисли, тя е отвъд добро о зло, приятно и неприятно, истинно и лъжовно.
Е, добре, идеалната подредба, хармонията, ,,математиката’’, съвършенството - а оттам и завършеността – без съмнение ни отвеждат към покоя и …края. И в тази връзка, може би идеалното въплъщение на неживата красота, както е видно и от самото название, е натюрмортът. Изниква обаче въпросът: има ли тогава красота при живото, което е подвижно, непостоянно, променливо, т.е. далеч от покоя, завършеността? Ето, наблюдаваме, например, волно препускащият кон, покълналото изпод снега кокиче, раззеленилия се току-що, пред очите ни сякаш, храст, великолепните фигури при синхронното плуване или художествената гимнастика, изтънчените движения на виртуозна танцьорка и възкликваме:,,Каква красота!’’ Кое ни дава основание да определяме всичко това като ,,красота’’, след като то е демонстрация на живото, т.е. неспокойното, динамичното? И въобще какво се случва при срещата на красотата и духа – неща толкова различни по своята природа?
***
ЖИВАТА КРАСОТА
При допира си с духа красотата придобива вече своя битиен, екзистенциален статус. Иначе казано, тя се ,,събужда’’ от своя зимен сън, оживява и става подвластна на Произвола, т.е. на безкрайните вариации на ,,двойките’’: приятно-неприятно, порочно-непорочно, благообразно-безобразно, относително-закономерно, обективно-субективно, външно-вътрешно и пр. В този ред на мисли, от пасивен, тя преминава към активен ,,диалог’’ със съ-пребиваващите с нея обекти. Тя вече не съ-стои, а съ-ществува. Оттук насетне красотата придобива много лица и бидейки в конкуренция с обкръжението си, окончателно губи своята невинност и абсолютния си покой, защото ,,тук и сега’’ от красивото има и по-красиво, и най-красиво, определяно като ,,прекрасно’’. Нещо повече, субективният момент, ,,моите очи’’, биха могли да определят като ,,красиво’’ и хаоса, дисхармонията. И не само ,,моите очи’’, но и редица художници сътворяват красиви шедьоври, тъкмо представяйки последните.
Как се осъществява този странен, абсурден преход от бездуховно-статичното към духовно-екстатичното? Губи ли все пак красотата окончателно своя статичен характер? Губи ли духът окончателно своя ек-статичен характер? Кое мотивира и прави възможен подобен преход? Макар и противоположни по своето съдържание, и красотата, и духът са отношения/ първото белязано от хармонията, последното – от дисхармонията/. Бидейки отношения, те ,,носят’’ в себе си вече нещо общо- Произвола, защото последният е тъкмо при ,,двойката’’ и свързаните с нея отношения. При красотата ,,двойките’’ са ,,заспали’’ и затова са в съгласие, в примирие. При духа ,,двойките’’ са в ,,непрестанна война на всички срещу всичко’’. Умореният от непрестанните войни дух по естествен начин търси покоя при красотата. Красотата, от своя страна, е съвършенство, но то е в покой, то е ,,мъртво’’, защото е скрито дълбоко в царството на същностите/ ,,Обичая’’/. И доколкото тя не би могла да бъде видяна, припозната и оценена извън съ-ставящите я компоненти на съ-ществуващото/ тъждеството на две топчета ,,виждаме’’, припознаваме чрез самите топчетата/, тя се нуждае от битиен статус, който й бива предоставен на свой ред от духа. В резултат, духът дарява живот на мъртвата красота, предоставяйки й възможността да се покаже и да бъде припозната, а красотата, от своя страна, преодставя спасителния пристан на Покоя и Хармонията на обезсиления от непрестанни войни дух. Ето това е накратко великата ,,сделка’’ между красотата и духа.
Губят ли своята ,,природа’’ красотата и духът, въвличайки се в този вълнуващ танц? Колкото и сложни фигури и движения, колкото и фантазия да има в един виртуозен танц, той все пак е подчинен на някакви строго определени стъпки, правила, методика, които гарантират хармонията. Това важи и за дадено музикално произведение: различните импровизации съжителстват със строго определена ритмика, тактове и пр. С други думи, красотата съвсем не губи своята ,,статична’’ природа, тъй като тя й е гарантирана в Повторението. Не губи ,,природата’’ си и духът: той намира временна утеха и удовлетворение в покоя на красотата, без обаче да губи като цяло екстатичния си характер.
***
ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА КРАСОТА
Много спорове предизвиква дилемата: външна –вътрешна красота при мъжете и жените. Външно мнозина определят вътрешната красота като по-ценна, но вътрешно отдават предпочитания на външната красота. Външната красота е строго естетическо понятие. Тя е красота на формите, багрите и това, че е по-непостредствена за възприемане я прави по-желана. В полза на последната е и сексуалният момент, ориентиран към тялото, т.е. към външното.
Вътрешната красота е по-скоро етическо понятие и касае нравствеността, добродетелите, характерите. Тя е по-опосредствувана и по-трудна за припознаване. Нея са по-склонни да прегърнат повече жените, чийто избор е плод на разума, отколкото мъжете, в които определено побеждава сексуалността, емоциите, страстите и като резултат - стремежа към външната красота. При избора, в полза на едната или другата разновидност, често решаващо значение има принципа на допълването: смятащите себе си за външно красиви са склонни повече да се обвържат с външно не толкова привлекателни, дори и грозновати, но вътрешно красиви; обратно, считащите се за неврачни и грозни търсят външно красивите. Разбира се, редом със споменатите по-горе фактори са налице и редица други критерии от културно-исторически характер, мотивиращ избора ,,за’’ и ,,против’’.
Общо взето, нормално е външното, поради непосредствения си характер, да ни ,,грабва’’ по-бързо, автоматически. Редом с това обаче, ние не следва да забравяме и да игнорираме изцяло вътрешното, доколкото там е скрита същността на красотата, нейната ,,природа’’. Нещо повече, не е тайна, че външното по-бързо ни ,,грабва’’, но то не само че ни омръзва по-бързо, но и самото то е по-нетрайно, докато вътрешното е по-трудно за възприемане, но е по-трайно и само по себе си, и като заявен от нас интерес.
Разбира се, всеки е в правото си да отдаде предпочитанието си на една или друга разновидност, на едно или друго лице на красотата. Пред формулата:,,На вкус и цвет товарища нет’’ всякакви ,,обективни’’ критерии за красота се изпаряват.
***
ЧАРЪТ: ВЕЛИКОДУШНИЯТ ПОМИРИТЕЛ
НА ВЪНШНОТО И ВЪТРЕШНОТО
Може би най-яркото тържество на съгласието между външната и вътрешната красота е именно чарът. При него обсебващата по традиция изцяло обекта външна красота преотстъпва подобаща част от ,,територията’’ си на вътрешната си посестирма. Неслучайно чаровният обект не ни ,,грабва’’ автоматически и изцяло, а ни впечатлява постепенно, стъпка по стъпка, първоначално с някакъв отделен свой щрих: дали това ще е косата, очите, устните, скулите, ръцете, походката, някаква бенка дори. Всъщност и при чара, както при красотата, общо взето хармонията между различните компоненти на обекта е факт, с тази ралика обаче, че някой от изброените по-горе щрихи е малко по-силно подчертан и леко доминира над останалите. Тъкмо този момент внася елемент на загадъчност, тайнственост, която ни препраща някакси към вътрешната красота на чаровния обект.
***
ЛЮБОВ И КРАСОТА
Сякаш няма по-естествено нещо от това да сложим общ знаменател между любовта и красотата. Поради двойнствения характер на любовта обаче, невинаги тя е синоним на красотата. Действително в идеалните си вариации – копнежът, платоническата любов, споделената любов, милосърдието – тя е равнозначна на красотата, тъй като хармонията е налице и предизвиква у нас радост и удовлетворение. Ще се съгласите обаче, че няма как да припознаем несподелената любов, носеща разочарование, болка, страдание с красотата.
***
ВЛАСТ И КРАСОТА
Без съмнение, красотата е властна, доколкото ние сме под-властни на въздействието й. С други думи, тя прекрасно комуникира с властта. Въпросът тук обаче е как комуникира властта с красотата? И може ли властта да бъде красива? Както и при любовта, сложният характер на понятието ,,власт’’ предопределя и сложността в отношенията й с красотата.
Напълно разбираемо е, че връзката на властта с красотата като чисто естетическо понятие е абсурд/ с изключение на случаите, в които субектът на политическата власт, олицетворяващ самата власт, предизвиква у околните определени естетически симпатии/. Иначе в самата власт, особено пък разбирана като диктатура, господство не само че липсва красивото, но е налице крайно отблъскващото. Като умело ръководство, управление, организания, властта вече предизвиква симпатии и комуникира с вътрешната красота, разбирана като морал, нравственост.
Сега обаче ще напуснем пределите на строго политическия аспект на властта и ще се потопим в етимологията и семантиката на думата, за определим кое е онова общо, свърващо звено помежду им и кое ги различава.
Старобългарската дума ,,власть’’ е съставена от представката ,,в’’ и корена ,,ласть’’/ с варианта му ,,лад’’, ср. в-ласт, в-лад-ея/. Какво означава обаче ,,лад’’? За да разберем това, ще се обърнем към руския, който е най-близо до старобългарския. На руски казват:,,Через некоторое время все у-лад-ится’’, т.е. преведено:,,След известно време всичко ще се о-прав-и’’. С други думи, ,,лад’’ означава ,,право, правило, норма’’. В подкрепа на това е и сръбската дума ,,влада’’, букв. - ,,у-прав-а’’. Тук се сещам и за едноименния музикален термин ,,лад’’, хвърлящ допълнителна светлина, относно семантиката на разглежданата от нас дума: ладът е централно понятие в учението за музикалната звукова хармония, изразяващо се в организацията на музикалните тонове. Най-общо казано, то бива определяно като музикален строй.
След направените разяснения, вече можем спокойно да дешифрираме семантиката на думата ,,власт’’: буквално преведено, тя означава - ,,вкарване, вместване в правото, правилото, нормата’’. Сам по себе си, този процес не е нищо друго, освен организация, целяща определена хармония.
И какво се оказа накрая: обединителното звено между властта и красотата се явява скритата и в двете воля за хармония. Къде е разликата? При красотата хармонията е вече факт още с появата й ,,на бял свят’’, защото Волята предварително си е организирала, ,,свършила’’ работата. При властта хармонията не е факт, а възможност: тя може да се случи, но може и да не се случи, защото се организира ,,тук и сега’’, т.е. в Случая/ случайното, ,,негарантираното’’/, а не още в ,,утробата’’ на Волята, както е при красотата.
Разлика има и в предназначението на предоставяната ни от властта и красотата хармония: докато при първата хармонията цели да ,,вкарва’’ вечно ,,изкривяващия’’ ни се живот в правилото, нормата и да ни осигурява по възможност спокойно и безоблачно съществуване, лишено от несгоди, то при последната задачата на хармонията е да предизвиква у нас наслада и удоволствие от живота и света, представяйки ни великолепните му кътчета.
Поздрави, Лио!!!
Усмихнат ден и да ти е красиво наоколо!
До скоро, Джош.
Спорен ден и До скоро!
За мен красотата, която твори човек не е красота от хората като човеци създадена (независимо от формата и съдържанието й), а от БОГ в човеците (душата, божествена по природа). Следователно, единствения творец на красота е БОГ и единствения, който я ползва е БОГ (чрез хората или не). Не си зададе въпроса: "Защо е създадена тази красота? Кому е нужна красотата? Каква функция й е отредена на Земята или изобщо във Вселената?" Нищо не е само за себе си. Знаеш, че всичко е свързано и взаимно обусловено. Особено ме впечатли беглото споменаване на отношението красота-любов. Любовта е основния закон на живота и като енергия не се изчерпва само от любовта между мъжа и жената. Мисля, че красотата като хармония, носеща наслада и покой има директна причинна връзка с МИРа в душата. Егото внася дисхармония, агресия, страх и т.н. в човека, а Красотата възстановява мира в душата му, т.е. така се осигурява непрекъсната връзка със създателя. Затова красотата на природата, например, ни носи толкова покой. Тя няма друг смисъл. Разбираш ли? Създадена е за да не се загубим в лабиринта на непрекъснатото бръщолевене на Егото и непрекъснато ни дава шанс да търсим и намерим верния път.
За властта не бих мислила като преди всичко политическа. Според мен властта е преди всичко ВОЛЯ за нещо: за ,,вкарване, вместване в правото, правилото, нормата’’, за изграждане, достигане на нещо, за преодоляване на препятствие (борба в най-общия смисъл на думата), за достигане на надмощие над някой или нещо и т.н. Властта може да бъде на различни нива и в различни сфери на Живота, т.е., не само социална и не само в човешкото общество изобщо. Дълго е за обяснение. И пак нямам време.... Но ще ми е интересно с теб да обменим мисли по-нататък. Много ме стимулираш да мисля абстрактно.
Благодаря ти!
Радвам се, че съм те провокирал към размисъл по тази наистина вълнуваща тема!
Поздрави!
23.04.2010 17:31
Пейзажът прекрасно визуализира красотата около нас, съзерцанието й носи наслада за всеки отворен дух...И се сещам за Джими Хендрикс, който казва, че когато силата на любовта побеждава любовта към силата, тогава идва мир, покой и хармония!Поздрави!:)
В този ред на мисли е и заветът на незабравимия Джими Хендрикс за превес на силата на любовта над любовта към силата.
Приятна вечер!
Мерси за чудесния клип! Зареди ме с весело настроение!
Поздрави и Приятен ден!
Виж за властта, свързана с красотата не бях мислила по този начин, но по принцип съм съгласна с разсъжденията ти.
Поздрави!
Да, съгласен съм, че любовта може да бъде силен стимул за усета ни към красота: неслучайно за влюбения целият свят е прекрасен.
Вече споделих по-горе, че отношенията ,,власт-красота'' са сложни и допирните точки помежду им са строго ограничени. Властта може да бъде синоним на ,,господство'', ,,влияние'', ,,умение'', ,,ръководство'', ,,контрол'' и в тези си нюанси тя няма кой знае какви допирни точки. В качеството й на ,,организация'', ,,подредба'' обаче, има вече твърде много сходства с красотата, както споменах по-горе.
Драго ми е, че сподели мислите си по тази сложна, но наистина интересна тема!
Успешен ден!
25.05.2011 01:58
25.05.2011 05:58
25.05.2011 10:41
25.05.2011 15:14
25.05.2011 15:19
25.05.2011 19:23
26.05.2011 19:04
26.05.2011 19:14
28.05.2011 16:39
28.05.2011 16:49
28.05.2011 17:42
31.05.2011 19:44
31.05.2011 19:51
31.05.2011 19:59
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?