Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 22:45 - ОТ "СЛАДКИ РАЗДУМКИ МЕЖДУ КО И ГРУПА ПА" ДО ЗАКОН ЗА ПРЕВОДАЧА
Автор: rennie Категория: Други   
Прочетен: 1489 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2013 23:10


"Сладки раздумки между КО (дирекция "Консулски отношения" в МВнР) и ПА (преводачески агенции)"  е хумористичен, леко неприличен постинг, взет от Петицията на фирмите за превод:

http://www.peticiq.com/forum/32093/start/6450

Първата реплика е на КО:

"--- Ние сключваме частни договори по ЗЗД и в тези частни договори имаме право да посочим своите условия, а който не харесва тези условия, просто се отказва от сделката.

--- Ами посочете си условията по договора тогава, а не да ни възлагате работа без клаузи за срокове и възнаграждения. Ангария ли искате да ви работим?

--- Условията са посочени В самия договор. Просто и ясно! Устройват ви- подписвате, не ви устройват- не подписвате.

--- Не ни устройва да ви работим ангария разбира се. Но като вземат да ни връщат преводите от бг учрежденията, щото не били заверени от вас или фирмите ни нямали сключен договор, ще се принудим да ви играем по свирката. И свирки да поискате да ви правим, ще правим, къде ще идем!

--- Значи сте наясно, че трябва да подпишете новия договор. Радваме се, че постигнахме разбирателство по най-важния въпрос.

--- Да, принудени сме да подпишем. Ето, аз се подписах. И аз се подписах. И аз.

--- Благодаря, сега сте свободни. Моля, напуснете. Ало, русата госпожица, вие накъде тръгнахте? Имаме още малко работа с вас по довършване на процедурата."

 

Горният постинг от форума на Петицията ме накара да се замисля защо МВнР издевателства над фирмите, защо министърът кара мениджърите да отговарят за качеството на преводите, извършвани от преводачите, които лично си носят отговорността за преводите (чл. 290, ал. 1 и 2 от НК),  и защо в писмо от КО до председателя на БАППА се твърди, че липсва легална дефиниция на понятието „преводач” или „заклет преводач” (и двете писма могат да се прочетат в новините на http://bapita.eu/). Според мен причината за всичко това е, че в българската образователна система липсва специалност "Преводач".

 

Веднага бързам да кажа, че много добре знам за магистърската степен по превод, която се предлага поне в три  университета, като програмата на Софийския дори е одобрена от ЕС, но липсва основната, бакалавърската степен по превод. Кадрите, които излизат с магистърска степен по превод, може да са изкарали бакалавърска по филология или друга хуманитарна специалност. Ако не са филолози, нямат никаква предварителна подготовка по превод, но и филолози да са, пак не са превеждали друго, освен художествена литература и журналистически статии. А какво учат като магистри? Каквото се учи и за бакалавър по филология с чужд език – теория на превода плюс практика по художествен и конферентен превод (устен превод за международни срещи между политици). Това определено не е достатъчно, за да се нарече такъв магистър професионален преводач.

 

Доскоро обаче и толкова нямаше, затова сред преводачите, които работят от години, няма нито един с диплома, в която да пише, че е преводач по специалност. Някои от тях имат висше филологическо образование, други са с езикова гимназия, а трети – със сертификат от т.нар. международно признати изпити по чужд език, като напр. TOEFL и IELTS за английски език. Нито един от тях не може да представи документ, че е изучавал превод  

Дори и „двете колеги”, които изтъкват богатия си опит като преводачки в zakonprevodachi2012.blog.bg (Постинг 3), не са преводачки по диплома (пиша го, без да съм виждала дипломите им, но съм сигурна, че не са, понеже са завършили отдавна). Аз например имам диплома от 2004 г. за висше образование със специалност „английска филология”. Преди това имах сертификат от изпита TOEFL (1998 г.). Считам, че съм преводач, защото се занимавам с преводи от 15-тина години, но по диплома си оставам филолог, а не преводач. За преводи на медицински текстове ми помага дългогодишната медицинска практика като сестра. В дипломата ми за полувисше медицинско образование пише, че имам специалност „медицинска сестра”, обаче в дипломата ми за висше образование не пише, че имам специалност „преводач”.

За мое голямо съжаление, много хора, включително високо интелигентни, считат преводачите за нещо като машинописки на чужд език и ги поставят по-ниско от мениджърите на агенции, подобно на йерархията в медицината, където сестрите стоят по-ниско от лекарите. В днешно време обаче дори медицинските сестри имат възможност да завършат пълен курс на висше образование – от бакалавър през  магистър до доктор по сестринство. Само преводачите в България си нямат висше преводаческо образование.   

До този момент държавата в лицето на МОНМ е уредила въпроса с придобиване на квалификация „преводач” само за преводачите с жестомимичен език. Наредбата за тях влезе в сила преди по-малко от година и според нея, този тип преводачи  попадат в категорията на специалистите със средно професионално образование. 

 НАРЕДБА № 48 ОТ 9 ЯНУАРИ 2012 Г. ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПРОФЕСИЯТА "ПРЕВОДАЧ ЖЕСТОМИМИЧЕН ЕЗИК"

Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиването на квалификация по професията 762050 "Преводач жестомимичен език" от област на образование "Социални услуги" и професионално направление 762 "Социална работа и консултиране" съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.

Цялата наредба: http://www.ciela.net/freestategazette/OpenDocument.aspx?id=2135778445

Тепърва предстои да се публикува наредба за професионалния преводач от и на чужди езици. Не знам дали МОНМ е планирал такава. Мисля, че няма подготвени преподаватели и затова ще се забави.  А дотогава МВнР ще се чуди какво да прави, като по чл. 2а, ал. 2 от Правилника сключва договори с фирми за преводи, а по ЗОП се изисква да сключва договори с преводачите. Огромна тежест лежи на плещите на външния ни министър и то съвсем несправедливо. Да не помислите, че много ми е жал за него... Добре, де, малко ми е жал, но повече ме е яд, че му липсва мъжество да излезе открито и да каже „Баста! Имам си достатъчно грижи и без преводаческите”.

Най-вероятно Министерство на правосъдието ще уреди въпроса с една друга малка част от преводачите, съдебните преводачи, необходими за нуждите на досъдебното и съдебно производство в изпълнение на съответната европейска директива. Но МП ще се ограничи до съставяне на регистър с възможно най-малък брой съдебни преводачи, точно колкото са му необходими на него самото и в никакъв случай няма да има нито желание, нито ресурси да поеме отговорност за всички останали преводачи извън сферата на съдебната система.

Още една, също неголяма част от всички преводачи са признати като професия от европейската директива за признаване на професионалната квалификация. Това са преводачите-екскурзоводи. Те са към Министерството на туризма.

Огромната армия от всички останали видове преводачи все още остава встрани от погледа на държавата. Те не са към никое министерство, към никоя дирекция, към никоя държавна агенция. Тук спадат преводачите на художествена и специализирана литература, както и на официални документи от всякакъв вид. Това би трябвало да са хора с много високо ниво на владеене на чужди езици, с много богата обща култура и задълбочени познания по терминологията в определена област на специализация – медицина, икономика, право и др.  Професионалният преводач не е някакъв полуобразован занаятчия, а представител на най-високо образованите интелектуални кръгове във всяка страна, наравно с лекари, юристи, икономисти, инженери, дори понякога над тях. Много ми иска МОНМ да се заеме с организиране на подходящо висше образование по превод – от бакалавърска през магистърска до докторска степен.  

Бакалавърската степен би трябвало да включва лекции на родния и чуждия език по медицина, икономика, право, технически въпроси, морско дело, изкуство, спорт и др., да се отделят в два различни потока устните и писмените преводачи и да се даде на студентите възможност да избират от още няколко дисциплини извън задължителните общообразователни такива. Да се осигури учебна практика и да се изисква стаж след завършване със или без специализация в конкретна област на превода. И чак тогава – след изпит  – да се приема, че преводачът е готов да работи самостоятелно, като бъде включен в Регистър на професионалните преводачи с уникален номер и собствен печат с герба на България. Междувременно ще трябва да се изработи и закон за преводача, подобно на закона за адвокатурата или закона за нотариалната дейност.

Докато стане всичко това, ако изобщо някога стане, може да се обяви преходен период от 5-10 години, през който всички, които имат езикова квалификация и опит и желание да се посветят на превода, да бъдат включени в Регистър на професионалните преводачи – независимо дали имат фирма по Търговския закон или са регистрирани на свободна практика в Агенцията по вписванията. За целта трябва да се извадят „тайните списъци” на преводачи, които в момента се пазят в МВнР и да се започне обработката им – първо да се издирят най-опитните и най-висококвалифицираните за всеки език и ако опитните висшисти не са достатъчно на брой, критериите да спадат, докато се осигури необходимата бройка преводачи. На първо време може и да е трудно, защото професията години наред е била непрестижна и нископлатена, но постепенно с издигане на престижа й, критериите ще се повишават, а старите кадри ще се заместват с нови, висококвалифицирани и в един момент неизбежно ще се стигне до необходимостта от провеждане на изпит за подбор на най-добрите кандидати. Идеята за признаване на досегашния преводачески опит ми дойде от следното обяснение за наредбата на МОНМ относно жестомимичните преводачи:

„Бюрата по труда ще дават информация как човек, който няма тапия за занаят, но го работи, може да получи документ и да валидира знанията си.”  

 

 

 

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rennie
Категория: Бизнес
Прочетен: 387551
Постинги: 220
Коментари: 12
Гласове: 83
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031