Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2013 15:10
Преди малко ми се обади една госпожа, собственичка на малка преводаческа агенция, и ми зададе точно този въпрос - дали била имала право да извършва преводи на документи без договор с МВнР. Публикувам отговора си тук, като се надявам никой повече да не ми задава подобни въпроси.
- Аз да не съм от министерството на външните работи, питайте там! Защо не ... (клик)
Тук разговорът внезапно прекъсна по средата на въпроса ми:
- Защо не пишете до министъра?
Чудни хора, наистина. Вълнуват се за дейността си - нормално. Търсят информация - нормално. Но защо по телефона? И защо питат мен? Аз съм само един преводач - един от хилядите скромни труженици в бранша. Странно защо не пишат до МВнР, до медиите, до Народното събрание? Въпросът, който вълнува собствениците на преводачески агенции от всякакъв калибър, несъмнено е важен, но отговорът му не е в моите компетенции.
Разбира се, аз имам мнение. Според мен този въпрос не се задава правилно. Преводаческите агенции по начало нямат право да извършват никакви официални преводи - нито с договор, нито без договор с МВнР. Това право принадлежи единствено на квалифицираните професионални преводачи, защото по закон наказателната отговорност за верността на превода е лична и се носи от преводача - чл. 290, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. Агенциите могат да предлагат най-разнообразни услуги на много езици - превод на художествена и специализирана литература, устен превод при срещи на бизнесмени и политици и много други, но официалните преводи на документи няма как да им бъдат поверявани – чисто и просто не е законно.
Поради това, че преводачите на официални документи носят наказателна отговорност - до пет години затвор! – те трябва да притежават не само висока квалификация и не само достатъчно опит, но и професионална смелост. Смелостта да поемат персонално отговорността за извършените от тях преводи. Темата е много вълнуваща наистина. Дори не толкова за агенциите, колкото за самите преводачи в България, които вече десетилетия наред са поставени на колене пред агенциите. Но председателите на двете сдружения – Съюза на преводачите в България и Асоциацията на преводачите в България, запазват пълно мълчание. Защо ли?