Една красива карета с два коня
да ми докарате, щом склопя си очите.
Света с всичките му недостатъци и пороци
като ездач още веднъж да обходя.  

Единият кон нека е бял -
като мечтите, които имах като дете.
Другият кон нека е черен -
като горчивия ми черен живот.
 
Да удрям с камшика безжалостно,
като непоносимите удари на съдбата ми.
И в нощта да звучат като ридание,
като печалния звън на бузуки.
   
Единият кон нека е бял -
като мечтите, които имах като дете.
Другият кон нека е черен -
като горчивия ми черен живот.