Законът уж е за българите в чужбина, но в прав текст гласи:
1.„Българите са чужденци в собствената си страна”
Как иначе да си обясним защо дирекция "Консулски отношения" в МВнР е записана сред органите, които осъществяват консулско съдействие и консулски услуги - чл. 2 от Глава първа (Общи положения)?! Консулската дейност обаче не се извършва в родната страна, а извън нея, в чужбина. Там, в приемащата страна, изпращащата (Б-я в нашия случай) има или може да разкрие представителство, за да обслужва своите граждани, като същевременно спазва законите на приемащата страна. Така е записано в международната Виенска конвенция за консулските отношения, в сила за България от 1989 г. Дирекция „Консулски отношения” предлага административно обслужване, а не консулски услуги, на българските граждани, като разбира се, може да служи като координатор на българските представителства по света.
2. „Преводите на документи са консулски услуги”
Те разбира се не са консулски услуги, обаче в този проектозакон фигурират именно сред изброените консулски услуги - чл. 7, т.5, а сред нотариалните услуги е подпъхната „заверка на подписа на преводача” - чл. 14(1), т.2. Поради насложили се дългогодишни недоразумения, МВнР все още минава за главен авторитет по преводите, а отдавна вече не е такъв. А начинът, по който в МВнР се заверяват подписите на преводачите, крие реална опасност от фалшифициране на подписи – сам Н. Младенов го призна пред НС на 15.6.2012 г.! Това е много сериозен проблем, защото преводачите са лица, носещи наказателна отговорност. Освен това таксата за заверка на подписа на преводача е отменена още преди няколко години. Имало я е в предишната Тарифа № 3, отм. ДВ бр. 3/2008 г. (чл. 16), обаче в сега действащата Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009 г. - вече няма такса за заверка на подписа на преводача.
Статията "Външно вече регистрира пътуващите в чужбина", автор: П. Ангарев
http://www.segabg.com/article.php?id=638487
