Постинг
24.03.2013 22:40 -
ГОЛЯМОТО НЕДОРАЗУМЕНИЕ С НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА МВНР КЪМ ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ АГЕНЦИИ
Автор: rennie
Категория: Новини
Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2013 22:41
Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.03.2013 22:41
Със заповед № 95-00-152 от 31.05.2012 г. бившият министър на МВнР одобрява нов типов договор за извършване на официални преводи за нуждите на консулското обслужване в МВнР. В нея не се споменават никакви изисквания към преводаческите агенции, нито нови, нито стари:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf
Няколко агенциите решават, че с тази заповед МВнР одобрява нови изисквания към тях, подведени от слухове и изказвания на Младенов пред НС и другаде, тиражирани от медиите през юни 2012. Води се ненужно дело срещу заповедта. ВАС потвърждава, че заповедта не представлява намеса в частния бизнес:
ВАС, 3-членен състав, 23.10.2012:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b9d519c894add3c5c2257a9800329165?OpenDocument
ВАС, 5-членен състав, 24.01.2013:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3fe1fe139e9f81c9c2257afb004a173b?OpenDocument
Със заповедта МВнР наистина не се намесва в частния бизнес. Намесва се обаче с договора, уж одобрен с тази заповед. В него липсва същественото уточнение, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР”, публикуван е отделно от заповедта, липсва и обозначение, че е приложение №1 към заповед № 95-00-152 / 2012:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf
Агенциите години наред са свикнали да сключват такъв договор, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им е вперен в добавените нови изисквания – те са там, в договора.
Договорът се сключва на основание чл. 2а, ал. 2 от един вехт вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 25.12. 1990, който МВнР тачи като светиня, защото в чл. 2а, ал. 1 от него пише, че преводите на всички документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf
Преди 55 години, когато е бил приет този правилник, МВнР наистина е извършвало всички преводи на документи. Имало е цял отдел щатни преводачи. По-късно започнало да възлага част от преводите на фирми, а накрая съвсем престанало да превежда, но си е запазило договорите. На практика от много години агенциите сами си търсят клиенти и работят, без да чакат МВнР да им възложи каквато и да е работа. Обаче по договор МВнР все още се води ВЪЗЛОЖИТЕЛ, а преводаческите агенции – ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Понеже никакви преводи НЕ се възлагат, в договора липсват клаузи, уреждащи срокове и възнаграждения – факт, който така смути ВАС, че 3-членният му състав определи договора като „оферта към неограничен брой субекти”, забравяйки, че оферта се дава от кандидат-изпълнителите, а не от възложителя, а 5-членният състав благоразумно замълча по този въпрос.
Агенциите обаче не се притесняват, че Възложителят им е фиктивен и на практика нищо не им възлага. Те си имат свое обяснение – договорът е „лиценз”. МВнР също не се притеснява: на сайта си пише, че оторизира агенциите да извършват официални преводи:
http://www.mfa.government.bg/bg/pages/51/index.html
В края на 2012 г. МВнР прекратява всички договори с агенции (над 1684 по официални данни от онова време), като им изпраща уведомително писмо:
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/pismo-za-prekratiavane-na-dogovor-za-vyzlagane-izvyrshvaneto.1032595
Прекратяването се обяснява с издаването на заповед № 95-00-152 / 2012 г. и агенциите са поканени съвсем учтиво, ако желаят да продължат дейността си по извършване на официални преводи, да направят предложение за сключване на договора с новите изисквания, като приложат документи по списък, публикуван на сайта на министерството:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf
Списъкът, който би трябвало да е Приложение № 2 към цитираната заповед, също е публикуван отделно от нея и без никакво обозначение откъде се е взел. Всъщност той съществува от дълги години и агенциите са свикнали с него, както и с договора, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им отново е вперен само в добавените нови изисквания – те са и там, в списъка, както и в договора.
Уплашени да не останат без „лиценз”, агенциите бързат да подновят договорите си и обещават да изпълнят новите изисквания. Към 20.03.2013 г. над 650 агенции фигурират в списъка на „оторизираните” от МВнР (с фиктивен договор за възлагане на работа), сред които и СПБ -
„Съюз на Преводачите в България - Сдруженение с Идеална Цел” (така е изписано името на тази „оторизирана агенция” в списъка на сайта на МВнР:
http://www.mfa.government.bg/uploads/images/Firmi(2).pdf
Един-единствен собственик на фирма за преводи отказва да поднови договора си с МВнР и на 06.12.2012 г. излага аргументирано доводите си, че и без договор има право да продължи да извършва официални преводи – в писмо до дирекция „Консулски отношения” в МВнР с копие до ВАП:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2012/12/prodylzhavane-dejnostta-vyv-vryzka-s-prevodite-na-oficialni-dokumenti.html
МВнР му отвръща с официален отговор от 20.12.2012 г., в който смело твърди, че „новият договор не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат”, т.е. изобщо не е задължителен:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-ko.html
Обаче изискването за сключен договор с МВнР отдавна е залегнало в редица закони и наредби и затова всевъзможни институции и учреждения продължават да го изискват. На практика агенция, останала без договор, губи право да извършва официални преводи за всички нужди на цялата икономика, а не само за нуждите на МВнР. Така е било в продължение на дълги години и всички са свикнали с това положение. МВнР нито отрича, нито потвърждава, че новият договор е само за един вид официални преводи, а набляга на факта, че сключването му не е задължително и не представлява намеса в частния бизнес.
Междувременно, още преди да получи отговор от МВнР, собственикът на фирмата получава и остро писмо от ВАП (Резолюция), в което Прокурор Г. Камбуров категорично му заявява, че без договор с МВнР няма право да извършва официални преводи. Собственикът на фирмата спокойно отговаря и на Прокурора, 03.01.2013 г., и на МВнР, 13.01.2013 г. и оттогава няма отговор нито от едното място, нито от другото:
Отговор до Прокурора, 03.01.2013 г.:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/01/otgovor-na-rezoljucija-708-2012.html
Отговор до МВнР, 13.01.2013 г. :
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/01/prodylzhavane-dejnostta-vyv-vryzka-s-prevodite-na-oficialni-dokumenti-ii.html
Паралелно с кореспонденцията на собственика на фирмата, върви и моята. Аз работя на трудов договор във въпросната фирма от 01.07.2003 г. и пиша до институциите като преводач и гражданин. И накрая се получава така, че писмото, в което МВнР най-сетне признават, че нормативната база е остаряла, пристига като копие до мен от отговор на МВнР до МС. Става дума за Писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. :
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
Сканиран оригинал на писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
Има и други писма, има и статии, но и без това описанието на досегашните събития стана доста дълго, затова спирам дотук.
Важното е, че отсега нататък има още много работа да се свърши и всеки, който е готов да помогне, е добре дошъл.
Целта на диалога с институциите е да се отмени остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите, да се прекрати практиката МВнР да сключва фиктивни договори с агенции за преводи и да се състави регистър на квалифицираните преводачи (сертифицирани, оторизирани, заклети, съдебни – както и да бъдат наречени, става дума за преводачите с квалификация и опит, които имат право да заверяват сами извършените от тях преводи на документи с подпис и собствен печат) – нормална европейска и световна практика.
Публикувано на стр. 331 от Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/8250#8272
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf
Няколко агенциите решават, че с тази заповед МВнР одобрява нови изисквания към тях, подведени от слухове и изказвания на Младенов пред НС и другаде, тиражирани от медиите през юни 2012. Води се ненужно дело срещу заповедта. ВАС потвърждава, че заповедта не представлява намеса в частния бизнес:
ВАС, 3-членен състав, 23.10.2012:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/b9d519c894add3c5c2257a9800329165?OpenDocument
ВАС, 5-членен състав, 24.01.2013:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/3fe1fe139e9f81c9c2257afb004a173b?OpenDocument
Със заповедта МВнР наистина не се намесва в частния бизнес. Намесва се обаче с договора, уж одобрен с тази заповед. В него липсва същественото уточнение, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР”, публикуван е отделно от заповедта, липсва и обозначение, че е приложение №1 към заповед № 95-00-152 / 2012:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf
Агенциите години наред са свикнали да сключват такъв договор, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им е вперен в добавените нови изисквания – те са там, в договора.
Договорът се сключва на основание чл. 2а, ал. 2 от един вехт вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 25.12. 1990, който МВнР тачи като светиня, защото в чл. 2а, ал. 1 от него пише, че преводите на всички документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf
Преди 55 години, когато е бил приет този правилник, МВнР наистина е извършвало всички преводи на документи. Имало е цял отдел щатни преводачи. По-късно започнало да възлага част от преводите на фирми, а накрая съвсем престанало да превежда, но си е запазило договорите. На практика от много години агенциите сами си търсят клиенти и работят, без да чакат МВнР да им възложи каквато и да е работа. Обаче по договор МВнР все още се води ВЪЗЛОЖИТЕЛ, а преводаческите агенции – ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Понеже никакви преводи НЕ се възлагат, в договора липсват клаузи, уреждащи срокове и възнаграждения – факт, който така смути ВАС, че 3-членният му състав определи договора като „оферта към неограничен брой субекти”, забравяйки, че оферта се дава от кандидат-изпълнителите, а не от възложителя, а 5-членният състав благоразумно замълча по този въпрос.
Агенциите обаче не се притесняват, че Възложителят им е фиктивен и на практика нищо не им възлага. Те си имат свое обяснение – договорът е „лиценз”. МВнР също не се притеснява: на сайта си пише, че оторизира агенциите да извършват официални преводи:
http://www.mfa.government.bg/bg/pages/51/index.html
В края на 2012 г. МВнР прекратява всички договори с агенции (над 1684 по официални данни от онова време), като им изпраща уведомително писмо:
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/pismo-za-prekratiavane-na-dogovor-za-vyzlagane-izvyrshvaneto.1032595
Прекратяването се обяснява с издаването на заповед № 95-00-152 / 2012 г. и агенциите са поканени съвсем учтиво, ако желаят да продължат дейността си по извършване на официални преводи, да направят предложение за сключване на договора с новите изисквания, като приложат документи по списък, публикуван на сайта на министерството:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf
Списъкът, който би трябвало да е Приложение № 2 към цитираната заповед, също е публикуван отделно от нея и без никакво обозначение откъде се е взел. Всъщност той съществува от дълги години и агенциите са свикнали с него, както и с договора, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им отново е вперен само в добавените нови изисквания – те са и там, в списъка, както и в договора.
Уплашени да не останат без „лиценз”, агенциите бързат да подновят договорите си и обещават да изпълнят новите изисквания. Към 20.03.2013 г. над 650 агенции фигурират в списъка на „оторизираните” от МВнР (с фиктивен договор за възлагане на работа), сред които и СПБ -
„Съюз на Преводачите в България - Сдруженение с Идеална Цел” (така е изписано името на тази „оторизирана агенция” в списъка на сайта на МВнР:
http://www.mfa.government.bg/uploads/images/Firmi(2).pdf
Един-единствен собственик на фирма за преводи отказва да поднови договора си с МВнР и на 06.12.2012 г. излага аргументирано доводите си, че и без договор има право да продължи да извършва официални преводи – в писмо до дирекция „Консулски отношения” в МВнР с копие до ВАП:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2012/12/prodylzhavane-dejnostta-vyv-vryzka-s-prevodite-na-oficialni-dokumenti.html
МВнР му отвръща с официален отговор от 20.12.2012 г., в който смело твърди, че „новият договор не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат”, т.е. изобщо не е задължителен:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-ko.html
Обаче изискването за сключен договор с МВнР отдавна е залегнало в редица закони и наредби и затова всевъзможни институции и учреждения продължават да го изискват. На практика агенция, останала без договор, губи право да извършва официални преводи за всички нужди на цялата икономика, а не само за нуждите на МВнР. Така е било в продължение на дълги години и всички са свикнали с това положение. МВнР нито отрича, нито потвърждава, че новият договор е само за един вид официални преводи, а набляга на факта, че сключването му не е задължително и не представлява намеса в частния бизнес.
Междувременно, още преди да получи отговор от МВнР, собственикът на фирмата получава и остро писмо от ВАП (Резолюция), в което Прокурор Г. Камбуров категорично му заявява, че без договор с МВнР няма право да извършва официални преводи. Собственикът на фирмата спокойно отговаря и на Прокурора, 03.01.2013 г., и на МВнР, 13.01.2013 г. и оттогава няма отговор нито от едното място, нито от другото:
Отговор до Прокурора, 03.01.2013 г.:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/01/otgovor-na-rezoljucija-708-2012.html
Отговор до МВнР, 13.01.2013 г. :
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/01/prodylzhavane-dejnostta-vyv-vryzka-s-prevodite-na-oficialni-dokumenti-ii.html
Паралелно с кореспонденцията на собственика на фирмата, върви и моята. Аз работя на трудов договор във въпросната фирма от 01.07.2003 г. и пиша до институциите като преводач и гражданин. И накрая се получава така, че писмото, в което МВнР най-сетне признават, че нормативната база е остаряла, пристига като копие до мен от отговор на МВнР до МС. Става дума за Писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. :
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704
Сканиран оригинал на писмо Изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г.:
http://www.softisbg.com/rennies_blog/translation-business/MVnR_12PR-1149_21032013.pdf
Има и други писма, има и статии, но и без това описанието на досегашните събития стана доста дълго, затова спирам дотук.
Важното е, че отсега нататък има още много работа да се свърши и всеки, който е готов да помогне, е добре дошъл.
Целта на диалога с институциите е да се отмени остарелия Правилник за легализациите, заверките и преводите, да се прекрати практиката МВнР да сключва фиктивни договори с агенции за преводи и да се състави регистър на квалифицираните преводачи (сертифицирани, оторизирани, заклети, съдебни – както и да бъдат наречени, става дума за преводачите с квалификация и опит, които имат право да заверяват сами извършените от тях преводи на документи с подпис и собствен печат) – нормална европейска и световна практика.
Публикувано на стр. 331 от Петиция срещу новите изисквания за преводаческите агенции:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/8250#8272
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
