----- Original Message -----
From: Rennie Stoyanova
Sent: Wednesday, April 03, 2013 11:38 PM
Subject: ново Ваше писмо № 2711/12 от 01.04.2013
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БОЖИКОВА,
Вчера получих по е-поща още едно писмо – само три дни след като сте ми изпратили писмо № 2711/12 от 28 март 2013 г. В новото писмо твърдите, че в МС на РБ са постъпили нови мои сигнали по вече поставен от мен въпрос, на който сте ми предоставили отговори.
Не става ясно какви са тези нови мои сигнали и съм леко обезпокоена от твърдението Ви, че вече сте отговорили, а аз отново изпращам сигнали, затова много Ви моля да уточните – дата и/или съдържание на новите сигнали, кога и как вече им е отговорено.
Използвам случая да Ви напомня, че все още очаквам отговор на два въпроса:
1. Какви точно официални преводи не се разрешава на преводаческите агенции и на преводачите да извършват, ако нямат договор с МВнР? Зададен на 03.09.2012 г.
Потвърждавам, че на 16.01.2013 г. наистина получих по е-поща копие от писмо изх. № 12ПР-1149 / 28.09.2012 г., подписано от г-жа Милена Иванова и изпратено до Вас, с което г-жа М. Иванова Ви уведомява, че в дирекция „Консулски отношения” е постъпило писмо от мен „съдържащо същите въпроси” (употребено е множествено число – „въпроси”) и че ми е изпратен отговор още „същия ден от мейла на Дирекцията”. Съвсем вярно е, че получих отговор същия ден, 03.09.2012 г. Въпросният отговор обаче представляваше неофициален мейл без подпис и печат и дори без име на служител. Както знаете, мейлът не даваше отговор на моя въпрос, а съдържаше обяснения за някакви нови изисквания, уж въведени със заповед № 95-00-152/2012 на Министъра на външните работи, а аз никога и никъде не съм питала за никакви нови изисквания. Веднага Ви уведомих, че това не е отговор на въпроса ми от 03.09.2012 г., но Вие спокойно препратихте писмото ми отново до МВнР. И така, днес, 03.04.2013 г., започва осмият месец в очакване на отговор на въпрос, зададен на 03.09.2012 г.
2. Не може ли Министерски съвет да отмени Правилника за легализациите, да издаде една Наредба за оторизиране на квалифицираните преводачи и да окаже съдействие за съставяне на Национален регистър на квалифицираните преводачите? Зададен на 16.01.2013 г.
За Правилника:
Вече има отговор от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г., че този Правилник е „една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения”, но решаването на проблема е „извън кръга на неговите [на МВнР] правомощия и компетенции”. Как ще се процедира оттук нататък?
За Наредбата:
В същия отговор от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г. некоректно се твърди, че „уредбата на статута на преводачите може да стане само чрез закон”. Некоректно е, защото в някои европейски страни статутът на преводачите е уреден със закон, но в повечето е уреден без закон, с наредба или правилник – факт, който лесно може да се провери в интернет. Защо наистина не издадете една наредба, примерно на базата на чл. 290 от Наказателния кодекс?
За Регистъра:
На 16.01.2013 г. Ви писах, че съставянето на регистър излиза извън компетенциите на едно отделно министерство и споделих с Вас някои идеи как може да стане на практика със съдействието на МС. Очаквам Вашето становище.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Напълно разбирам, че е много трудно да се въведе законност и ред след повече от 20 години ширещо се беззаконие и некомпетентност по отношение установените практики за извършване и заверяване на официални преводи в България. Но все пак трябва да се започне отнякъде. Например, прекратяване събирането на такса за заверка на подписа на преводача в МВнР.
Както знаете, вече има отговор от МВнР до МС изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 г., в който се признава, че заверката на подписа на преводача в Министерство на външните работи е незаконосъобразна и следва да се прекрати. В същото писмо некоректно се твърди, че заверката трябва да се извършва от нотариус. Некоректно, защото за преводи от чужд на български език това, макар и възможно за изпълнение, е много скъпо за гражданите. За преводи от български на чужди езици пък е направо невъзможно. Решението отдавна е намерено – оторизират се самите преводачи, а не посредническите агенции за преводи. Такава е обичайната световна практика. И така, докога ще се търсят извинения, за да се ограбват гражданите с незаконната такса за заверка на подписа на преводача в МВнР, отменена още преди няколко години?
Преди няколко дни Вие получихте по е-поща въпроса кога ще се прекрати събирането на тази незаконната такса и ми отговорихте така: „Министерският съвет не упражнява контрол върху съдебните и прокурорските органи”. От отговора Ви човек може да си помисли, че аз съм искала от МС да упражнява контрол върху тези органи. А то няма такова нещо, просто Ви информирах, че съм уведомила и ВАП, както и медиите. В тази връзка споменах въпросния прокурорски орган. Може би Ви е трудно да възприемете, че МВнР е ограбвало и продължава да ограбва българските граждани? И на мен ми е трудно да го възприема, но за съжаление това е положението - бедствено! Надявам се този път да реагирате адекватно.
Благодаря предварително.
С уважение,
Ренета Стоянова
Прилагам за справка линк към блога си, където публикувам статии на преводачески теми и кореспонденция с институциите:
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ (просто за сведение)
Предполагам, че вече Ви е известно, но все пак да Ви уведомя за тези нови изисквания, уж въведени със заповед № 95-00-152/2012. Във въпросната заповед няма нито дума за каквито и да е изисквания – нито нови, нито стари. Всеки може да се запознае с нея – публикувана е на сайта на МВнР. Станало е някакво недоразумение и то упорито се поддържа от служителите в дирекция „Консулски отношения”, както и лично от бившия министър на МВнР, г-н Николай Младенов, видно от негово изказване пред 363-то заседание на Народното събрание на 15 юни 2012 г. и негово писмо изх. № 254-06-710/29.06.2012 г. до г-н Яне Янев и г-жа Цвета Георгиева, народни представители по онова време. Не смятате ли, че е крайно време МС да сложи край на това недоразумение? Уведомила съм г-н Марин Райков на страницата му във фейсбук. Вече има и писмено становище от Европейската комисия по петициите, изложено в „Съобщение до членовете на ЕП” от 30.01.2013 г., приложено към настоящето като два прикачени файла (на английски и на български език), а именно, че става дума само за намерение (намерение, а не акт!) на бившия българския министър на МВнР:
„... следва да се отбележи, че вносителката на петицията протестира срещу намерението на българския министър на външните работи да въведе редица задължителни изисквания за преводаческите агенции. На този етап мярката не е официално приета и следователно не се създават правни задължения за преводаческите агенции в България.”
