Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2013 01:08 - ГОЛЯМ СМЕШНИК Е ТОЗИ ПРАВИЛНИК!
Автор: rennie Категория: Новини   
Прочетен: 1290 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2013 23:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Става дума за един архаичен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г, посл. изм. на 25.12.1990 г., който по някакво недоразумение все още се използва в МВнР, въпреки че сами си признават, че "това е една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения"
Това е правилникът:

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf

Това е писмо от МВнР до МС, подписано от постоянния секретар Иван Сираков, от което е взет горният цитат  за остарялата правна уредба:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

А това е писмо от Приемна на МС до мен, подписано от Соня Божикова, в което се потвърждава написаното от МВнР за правилника:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

 

Следва нещо като разбор на неадекватното му до абсурд съдържание.

 

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.) Легализирането и заверяването на

документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на НРБ.

 

Не личи, че Министерството на правосъдието апостилира всички съдебни документи.  Не личи, че съществува Хагска конвенция за премахване на изискването за легализиране, известна като Конвенцията за апостила, в сила за България от 30.04.2001 г.  Не личи, че има разлика между легализиране и апостилиране.

 

Конвенцията за апостила:

 http://law.dir.bg/reference.php?f=kplcpa01

 

 

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на

документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на

външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските

представителства на Република България.

 

Държавен монопол върху всички преводи на официални документи в цялата страна - остатък от времената, когато в България е имало тоталитарен режим. Правилникът не е изменян от 1990 г! Тогава в сила още е била старата Конституция с прословутия член 1-ви за ръководната роля на Партията, единствената - Българската комунистическа партия! 

 

Чл. 2а (2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени, кооперативни и частни фирми.

 

Може на фирми, но не може на преводачи. Забранено е!

 

А пък в закона за обществените поръчки пише, че преводачът, а не фирмата, трябва да е сключил договор с МВнР. Чудно как се провеждат търговете, като МВнР сключва договори само с фирмите (агенциите) за преводи, а не с преводачите.

 

МВнР не иска и да знае за преводачи, регистрирани в Агенцията по вписванията. Вярно, че в посолствата на България по света има одобрени, заклети преводачи, но в България няма такива. Тук преводачите се "регистрират" към агенциите за преводи, които на свой ред се "регистрират" към МВнР - какво толкова, като имат регистрация по Търговския закон, много важно! Без "регистрация" към МВнР все едно не съществуват, защото се считат за нелегитимни! И не само се "регистрират" към МВнР, ами и получават звание "оторизирани" от него. Как точно става този номер с оторизацията? С подписване на фиктивен договор за възлагане на работа между Възложител (МВнР) и Изпълнител (фирма) по чл. 2а, ал. 2:

 

"да възлага с договор преводите [които МВнР извършва, вж. ал. 1 на същия член 2а] да се извършват от фирми."

 

В договора за възлагане на работа липсват клаузи за срокове и възнаграждения. Върховният административен съд нарече типовия договор "оферта", след която МВнР можело да сключи "облигационен договор". Ха-ха, няма такива работи!

 

Правилникът не урежда по какъв начин се сключват тези договори - с търг или без търг. МВнР години наред сключва договори с частни фирми за възлагане на работа  без търг.  Но как да обяви търг? Нали трябва да обяви работата, за която търси изпълнител, а МВнР няма такава?! В момента МВнР "възлага" на фирмите да извършват преводите на гражданите, които са истинските възложители на работа (извършване на официални преводи на документи). МВнР не е никакъв възложител!

 

Чл. 2а (3) Министерството на външните работи чрез отдел "Консулски" осъществява контрол върху качеството на преводите и оформянето на преведените документи и други книжа. При констатиране на системни пропуски в качеството на преводите и тяхното оформяне Министерството на външните работи може да прекрати сключените договори.

 

В най-старите договори - отпреди 2001 - имаше такава клауза, че МВнР отговаря за качеството на преводите. През 2001 г. България подписа най-важното международно споразумение в областта на легализациите: Хагската конвенция от 05.10.1961 за премахване на тежките процедури по легализиране и заменянето им с еднократно поставяне на апостил върху документа. Какво направи МВнР по този случай? Актуализира ли Правилника за легализациите? Не! МВнР извърши мащабна кампания по "пререгистрация" на фирмите и подновяване на договорите им. В новите договори - сключени след 2001 г. - отпадна клаузата за отговорността на МВнР за качеството. Така МВнР реши, че е изпълнило задълженията си по Хагската. Съгласно тази конвенция преводът не е задължителна част от процедурата по апостилиране на документа. Защо тогава Външно да не се отърве от отговорността си за качеството му?

 

През 2012 г. министърът се сети, че някой все пак трябва да отговаря за качеството на преводите и направи като в приказката за лисицата и опашката й - нареди на фирмите да отговарят. За целта те трябваше да се сертифицират по стандарт за преводачески агенции. министърът повярва на съветниците си (кой ли подведе министъра?), че прехваленият стандарт EN 15038 дава ясни инструкции как се извършват качествени официални преводи, обаче в този стандарт няма нищо, ама нищичко за официални преводи на документи, защото в европейските страни, откъдето са съставителите му, агенциите нямат право да извършват официални преводи. Там отдавна има "заклети преводачи", които отговарят за верността на преводите които извършват, а най-важното качество на официалния превод е верността му.

 

Заклетите преводачи в Европа заверяват сами извършените от тях преводи - имат печати, включени са в регистри, не са подчинени на никакви агенции и никой не ги кара да се сертифицират по стандарт за посреднически агенции за преводи. Агенциите в Европа не се занимават с гарантиране качеството на официалните преводи. Нещо повече, те изобщо нямат право да извършват официални преводи. Те само посредничат между клиентите и нужните им преводачи - както за официални, така и за неофициални преводи.   

 

Чл. 2а (4) Лицата, които извършват преводи в Министерството на външните работи, се определят от министъра на външните работи, а в чужбина - от ръководителя на съответното дипломатическо или консулско представителство. Лицата, които извършват преводи във фирмите, сключили договор за преводи с Министерството на външните работи, се определят от ръководителите на тези фирми.

 

Този член се нарушава сигурно от 20 и кусур години. Става дума за израза "във фирмите". МВнР упорито си затваря очите пред опасната практика агенциите да внасят списъци с преводачи, които не са назначени на трудов договор в тях. Естествено това отваря широко вратата пред агенциите за фалшифициране подписи на преводачи. Става дума за фалшифициране на подписи на лица, които носят наказателна отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс! От друга страна, тази практика пази преводачите в България от поемане на пълна персонална отговорност и ги защитава при евентуално оспорване на превод пред съда. Разбира се защитата на гражданите никаква я няма. Гражданите - кучета ги яли! Но да речем, че агенциите не се занимават с фалшифициране на подписи, а съвестно привикват преводача да дойде в офиса и да се подпише пред мениджъра. В такъв случай излиза, че преводаческите агенции изпълняват нотариални функции, като поставят фирмения си печат като гаранция, че подписът на преводача е истински! За съжаление това е в нарушение на Закона за нотариалната дейност

 

 Глава втора - ЛЕГАЛИЗАЦИИ

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1976 г. и бр. 77 от 1983 г.) Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от кметствата и общинските (районните) народни съвети, нуждаещи се от легализиране (заверка), се заверяват от упълномощено за това лице от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет.

 

Тия народни съвети нещо така ...

 

Чл. 4. Министерството на външните работи легализира документи и други

книжа, издадени от учреждения, които не са пряко подведомствени нито на отделно министерство, нито на Министерския съвет, както и от обществено-политически, масови, стопански, културно-просветни и други организации, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации.

 

Още малко лексика от средата на миналия век. Друго не виждам. ако някой вижда - моля да се изкаже.

 

Чл. 5. Министерството на външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, ако те са надлежно заверени от нотариуса и Министерството на правосъдието.

 

Не личи, че Министерството на правосъдието има право да поставя апостил.

 

Чл. 6. Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието.

 

Вж. по-горе коментара към чл. 5. Излиза, че след като МП апостилира документа, Външно го „легализира". Ужас! 

  

Чл. 7. След като бъде легализиран от Министерството на външните работи, документът трябва да бъде заверен от дипломатическото или консулското представителство на страната, за която е предназначен.

 

Ами ако МВнР е поставило апостил на документа, пак ли? Нали уж по Хагската се освобождаваше от всякакви други процедури по легализация? Правилникът съхранява  безнадеждно остарели процедури, които противоречат на Хагската конвенцията за апостила.

 

Чл. 8. Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, произхождащи от друга страна, само ако те са заверени от намиращото се в България дипломатическо или консулско представителство на тази страна или от дипломатическото или консулското представителство на страната, поела защитата на нейните интереси в България.

 

Това е старяла процедура, отменена от Конвенцията за апостила. Според Правилника излиза, че в МВнР легализират и документите с апостил!

 

МВнР и досега твърди, че легализира всички документи наред - както за чужбина, така и от чужбина. Процедурата е еднаква и в двете посоки! Все едно че казва: „Не признаваме никакви апостили! И никакви хагски лигавщини не ни интересуват, хич да не си правите илюзии!"

 

 Чл. 10. Всяко дипломатическо и консулско представителство на НРБ може да заверява подписите и печатите на Министерството на външните работи и на всички останали дипломатически и консулски представителства на НРБ.

 

Чл. 11. Дипломатическите и консулските представителства на НРБ

легализират документи и други книжа, издадени в чужди страни, само ако

документите са заверени от Министерството на външните работи на страната, в която се намират представителствата.

 

Чл. 12. Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с която НРБ няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на НРБ в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство.

В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо такива документи и книжа, но само ако те са заверени от Министерството на външните работи на страната, от която изхождат.

Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

 

Чл. 13. Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на НРБ, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на страната.

 

Чл. 14. Документи по гражданското състояние на лицата, издадени от органи

на чужда държава, не се нуждаят от заверка, ако са изпратени по дипломатически път. В такъв случай се извършва служебно заверен превод на актовете, като извършеният превод съставлява неразделна част от оригиналния акт, който се изпраща за служебно административно ползване на съответния народен съвет.

 

Чл. 15. Съдебни документи, изпратени по дипломатически път при

изпълнение на съдебни поръчки, не се нуждаят от заверка, освен ако чуждата

страна не поиска изрично това.

 

Чл. 16. На базата на взаимност министерството изпраща безплатно актове,

удостоверения или служебно заверени преписи от актовете по гражданското

състояние на заинтересуваната страна, чието гражданство носи лицето.

 

Ах ,тази Народна Република България! Чл. 11, 13 и 14 отново напомнят на гражданите, които са подочули, че България е подписала Хагската конвенция за апостила, да не се заблуждават, няма такива работи!

 

Чл. 17. Дипломатическите и консулските представителства на НРБ заверяват подписите на български и чужди граждани след надлежно установяване на самоличността им и при спазване разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, Правилника за нотариалната работа, Закона за държавните такси и тарифите към него.

Подписите на български и чужди граждани върху документи, с които се прехвърлят имуществени права и задължения върху имоти на български граждани в чужбина и на чужди граждани в нашата страна, не могат да бъдат заверявани без предварително разрешение от Министерството на финансите. Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в България.

 

 Това не го разбирам. Някакви хора са го коментирали през 2009 г. така:

 

" все още се работи по този Правилник (дават стар линк към Правилника, бел. моя). Както се вижда той е безумно остарял (виж напр. чл. 17 - ...Подписите на български и чужди граждани върху документи, с които се прехвърлят имуществени права и задължения върху имоти на български граждани в чужбина и на чужди граждани в нашата страна, не могат да бъдат заверявани без предварително разрешение от Министерството на финансите...- това вече са пълни отживелици, сега (от м. март 2008 г.) реда за такава заверка пък е съвсем друг).

 

11 Авг. 2009, 10:41: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=412072.0

 

Глава трета

ПРЕВОДИ

Тук е събрана цялата „регулация" на преводаческата дейност в България. Да плачеш ли, да се смееш ли ...

 

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1) Министерството на

външните работи, дипломатическите и консулските представителства на Република България и сключилите договор с Министерството на външните работи фирми за преводи извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд език на български само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник.

 

Значи така, "само ако тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник", а пък в глава втора пише, че всички документи се легализират наред - нема лабаво! Този момент е пресъздаден в романа-петиция "Гадове сме всички" по следния начин:

 

--- Айде на легализацииии-тееееееееей! Леее-гализациииииий пу редъ на Главъ фторъъъ!!! Туй ко е, ма? Документ ли е?  Давай го тука да го легализираме! Айде на легализацииийтееееей! Леее-гализа-циииииий правим секакви пу редъ на Главъ фторъъъ !!!

 

(2) Преводите от сключилите съответни договори с Министерството на

външните работи се извършват на специални бланки или официално оформени фирмени знаци, ако се използува компютърна или лазерна техника. Лицата, които извършват тези преводи, отговарят за тяхната достоверност съгласно закона.

 

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 96 от 1982 г. и бр. 103 от 1990 г.) (1)

Дипломатическите и консулските представителства на Република България и

сключилите съответни договори с Министерството на външните работи фирми за преводи могат да извършват преводи на частни документи, без тези документи да бъдат предварително заверени, освен ако те съдържат въпроси за прехвърляне на имуществени права и задължения.

 

(2) При извършване на преводите по предходната алинея от дипломатическите и консулските представителства на НРБ под тях се поставя изричната уговорка "за верността на превода, но не и за автентичността на документа". В такъв случай дипломатическите и консулските представителства не отговарят за автентичността на документа.

 

Чл. 20. Преводи от един чужд език на друг не се извършват направо, а само

след като документът бъде преведен от единия чужд език на български, а след това от български на втория чужд език. В този случай се събират такси и за двата превода.

 

Чл. 21. Преводи, в които са допуснати поправки, заличавания, вмъквания и

изтривания, са невалидни.

 

Това в всичко. Друго няма. Преводачите на официални документи са фирмена тайна.  

 

Глава четвърта

ТАКСИ

Чл. 22. Таксите за легализация и преводи в Министерството на външните

работи и в дипломатическите и консулските представителства на НРБ се събират съобразно Закона за държавните такси, тарифите към него и инструкциите по приложението му от натоварените с писмена заповед за това лица, които отговарят за верността на извършените преводи, за редовността на положените заверки и за събраните такси.

 

Върху черновката на извършения превод или върху заявлението, с което се иска легализацията или преводът, се отбелязва каква сума е събрана и изразходвана.

 

Не забравяйте да отбележите събраната сума върху черновката на извършения превод!

   

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.).

Чл. 24. Освобождаването от такси за легализация и преводи се допуска само

в случаите, предвидени в Закона за държавните такси, тарифите към него и чл. 167 от Кодекса на труда.

 

Я да видим какво пише в чл. 167 от КТ. Кой ли се освобождава от такса за легализация и превод?

 

"Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител

 

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.

http://www.mlsp.government.bg/bg/law/law/KT1.rtf

 

Мдааа... Стана ли ви ясно кой се освобождава от такса за легализация и превод? На мен - не.

 

Глава пета

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в

сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго.

 

Член 25 дава да се разбере, че повечето от процедурите по легализиране на документи са отменени от Хагската конвенция и двустранни договори между България и една камара държави за освобождаване от легализация. Обаче МВнР строго бди гражданите да не научат за това.

 

***
В този блог мястото не стига за края на статията. Цялата статия е публикувана тук:
http://softisbg.com/rennies_blog/2013/01/post-67.html 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rennie
Категория: Бизнес
Прочетен: 232414
Постинги: 220
Коментари: 12
Гласове: 83
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031