О (пак аз, бел. блогър) #1310 2012-07-17 15:23
За какво протестират агенциите наистина
Агенциите протестират само срещу новите изисквания, не срещу самия договор. По-точно малките агенции протестират. Големите не, защото някои от тях вече са се сертифицирали, а други скоро ще го направят.
Ако малките агенции не поставят ребром въпроса (по съдебен ред) за основанието, на което се сключва договора, нямат шанс да спечелят делото. КО ще продължи да издевателства над тях - нали им е възложител. Ако обаче оспорят основанието - и то не прякото основания (алинеята за възлагане към чл. 2а), а същинското, дълбокото основание - самия член 2а на Правилника за легализациите, който гласи, че "преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Външно", договорът като нищо ще падне, защото ще лъсне неудобният факт, че Външно е монополизирало бизнеса с преводи на официални документи на основание на вътрешния Правилник на отдела по заверките - правилник, писан през 50-те. Днес вече има действащ Търговски закон, който обезсилва правилника (не целия, само чл. 2а), има и разпоредби (закони? европейски директиви?) против монопола, за свободната конкуренция.
Договорът е нищожен дори и само формално разгледан, просто поради липсата на задължителните реквизити за възложителски договор - съответните срокове и възнаграждения, доказващи реални отношения между възложител и изпълнител. Това е фалшив договор. Години наред никаква работа не е била е възлагана на фирмите-изпълнители от страна на псевдо възложителя-Външно. Договорът е служил само за нещо като "лицензиране", "оторизиране", "богопомазване" на фирмите. Сключван е при занижени критерии за набиране на преводачи (езикова гимназия е достатъчно условия даден преводач да бъде "съгласуван" с Външно - без изискване за опит, без нищо). А фирмите не са били и не могат да бъдат "лицензирани"/"оторизирани" и т.н. от Външно, защото по сега действащото законодателство нашата дейност не подлежи на лицензиране, оторизация, специален или разрешителен режим нито от Външно, нито от другаде (всички дейности и сфери, подлежащи на лицензиране, са посочени в Закона за стопанската дейност).
Следователно, оспорването на договора и Правилника по съдебен ред е напълно осъществимо. Извършването на преводи, в т.ч. официални ("документи и други книжа"), не е забранена дейност по сега действащото законодателство и не може да бъде монополизирано на базата на един Правилник от 50-те, който е нормативен акт от по-нисша степен спрямо Закона (вж. чл. 5 от Административнопроцесуалния кодекс). Всяка фирма, регистрирала преводи като предмет на дейност, може да извършва всякакви преводи. Нещо повече - дори да не е регистрирала предмет преводи, пак може, тъй като дейността ни не е сред забранените от закона. Наказателният кодекс е формулирал съвсем ясно в чл. 290, кой носи цялата отговорност при извършване на некачествен (на неверен, непълен, неточен) превод - самият преводач, лично, а не Външно.
В момента действително съществува проблем с качеството на преводите, като проблемът засяга в най-малка степен официалните (това по правило са еднотипни, бланкови документи - досада за професионалния преводач). За ниското качество на офиалните преводи (недоказано, но все пак изказано твърдение от министъра на Външно - дали може да се съди министърът за клевета и уронване - да се провери! И (към Роза) - моля, не карайте фирмите под строй да си вадят удостоверения от съда, че не са съдени, действащият принцип на закона в момента е "невинен до доказване на обратното" - Министър Ники Младенов да докаже голословните си твърдения пред съда, вместо медиите да си губят времето с него, а че демонстрира презрение към медиите, като не отговаря на въпросите им, е друг въпрос - сори, проблемът не е наш .
Нашият проблем засяга качеството на преводите, и най-вече качеството на всички видове специализирани преводи - медицински, технически, юридически, както и качеството на художествените преводи. По въпроса за юридическите, през октомври 2010 Европейският съюз публикува директива No. 2010/64/EС, член 5-ти на която гласи "страните-членки трябва да вземат конкретни мерки за да се гарантира, че качеството на устните и писмените преводи отговаря на необходимото, както е посочено в чл. 2, ал. 8 и чл. 3, ал. 9." Въпросните членове, както и цялата директива, откровено касае само качеството на преводите, извършвани в съдилищата (както винаги, лисиците от правните науки са си опекли работата преди всички други, но пък не може да им се отрече, че са "бързи, сръчни и смели")
Но - като професионални преводачи и фирми, занимаващи с всякакви преводи, нашият най-важен и най-наболял въпрос е как да се повиши качеството 1. на юридическите и 2. (но не по-късно от юридическите, а едновременно, паралелно с тях), на преводите от всякакъв вид - художествени, технически, медицински и пр.? Как? Е, не със заповед от Външно, не - пък била тя и с най-добри намерения ("Пътят към ада ..." - беше цитирал колега). При това, засягайки въпроса само за преводите на документи за легализация (т.е. еднотипните, бланкови преводи с най-ниската степен на предизивикателство за професионалния преводач), Външно демонстративно игнорира въпроса за всички останали, които са не само толкова важни, но понякога дори и повече, а и са къде-къде по-трудни.
При това, предлагайки (де факто, опитвайки се да наложи по административен ред) сертифициране на фирмите и изразявайки увереност, лично от името на министъра на външните работи, че преводите нямало да поскъпнат, Външно негласно дава право на сертифициралите се фирми да експлоатират още по-жестоко преводачите, защото е ясно, че при нарастване на фирмените разходи и при ясно изразената през последните години тенденция към повишаване процента на фирмената печалба за сметка на главния изпълнител - самия преводач, единственият по цялата верига от посредници, който е персонално отговорен пред Наказателния кодекс, за да се запазят цените, не може да се очаква нищо друго, освен нова офанзива срещу и без това жестоко орязаните права на професионалния преводач, още по-ниско заплащане за извършените преводи и още по-силно уронване на престижа на преводаческата професия.
Това на свой ред ще доведе до още по-голямо влошаване качеството на преводите и никакви редактори, коректори и прочие надзиратели не биха били в състояние да предотвратят бедственото състояние по отношение качеството на преводите. Преводачите - поставени под стрес да работят още по-бързо, защото преводът трябва да мине през още два-три чифта ръце, а клиентът бърза, незибежно ще допускат недоглеждане, съответно - грешки.Мнозина от тях ще платят за пропуските си с уволнение, но други могат да стигнат до съд и тогава какво? Чл. 290 на НК предвижда до 5 години затвор за преводача. Затворът е предвиден единствено за преводача - това е много сериозно! Нито редакторът, нито коректорът, нито офис мениджърът, нито собственика на фирмата, нито Външно - никой друг по цялата верига от посредници не подлежи на съдебно преследване за некачествен превод - единствено и само истинският, реалният изпълнител - преводачът!
Има ли решение така създалото се положение? Да. Необходим е закон за преводача, единен национален регистър на професионалните преводачи с повишени критерии за вписване в регистъра - или доказан опит или изпит, или и двете. И на изпита - право да се използват справочни материали и интернет. Защото най-важната част от добрите преводачески практики е именно умения за търсене на необходимата информация в справочници. Ако на мен ми дойде преводач и ми се бие в гърдите, че никога не отваря речник, защото всичко бил знаел и всичко бил можел от раз - няма да го приема насериозно. А вие бихте ли?
Ами Външно например комай биха - по техните сега действащи критерии, оставени непроменени и в новите договори, те одобряват ("съгласуват" с фирмите) деца от училищната скамейка. Това е сериозна професия, ей. Иска много учене, желателна е и специализация в дадена област (редките езици трудно могат да се специализират, но поне най-често използваните трябва). Да се даде на дете/човек с гимназия да превежда, е все едно на лекар да се разреши да практикува още след гимназията, понеже бил учил там нещо за човешкото тяло и болестите. И най-вече, защото имал голямо желание да лекува.
