Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 14:41 - ЛЕКЦИИТЕ НА O'SIMPSON - част 14
Автор: rennie Категория: Новини   
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
0



Гост (аз, бел.блогър) #1413  2012-07-21 00:39

 

 Веригата, по която се предава възлагането на работа на преводачите е порочна откъм главата. Ето защо:

 

Външно, чрез КО, си е присвоило монопола върху всички официални преводи в страната. Това е станало през 50-те години на миналия век, когато България е била тоталитарна държава, и оттогава досега нещата си вървят по инерция. Дали са заспали, или много хитри, не знам, факт е обаче, че все още се ръководят от един морално остарял правилник за заверките, чл. 2а на който гласи, че "преводите на документи и книжа в страната се извършват от Министерство на външните работи" Сега внимавай - алинея 2 на този чл. 2а  дава право на Външно да възлага, чрез слючване на договори с фирми, въпросното извършване на преводи (което според правилника е монопол на Външно, разбираш ли?). Когато е бил изработван, правилникът напълно е съответствал на действителността - в страната ни е имало съвсем малко преводи на документи и те всички са се извършвали от Външно (от служители на Външно, на място,  в самото министерство, като онези от Държавна сигурност са им дишали във врата). Малко по малко преводите се увеличавали и Външно започнало да ги възлага на подизпълнители (отначало е имало само една, държавна фирма в София, после в големите градове разкрили по едно бюро за преводи - също държавно, разбира се). Отначало гражданите трябвало да изпращат всички документи, нуждаещи се от превод и легализация, във Външно. Постепенно обаче Външно отпускало примката и разрешило на гражданите да си носят документите направо в бюрата по местоживеене. Наред с настъпилите промени, Външно е трябвало да актуализира правилника си и то наистина го актуализирало някакси на няколко пъти - последния - през 90-те.  Но - забележи - Външно нито веднъж не понечило да промени чл. 2а от правилника. Това малко "недоглеждане" доведе до днешните вълнения и тази петиция.

 

Доспа ли ти се от скука? Тези материи са много досадни наистина.

 

След 1989 г. България прави остър завой - от тоталитаризъм (социализъм, комунизъм, планова икономика) към демокрация (капитализъм, пазарна икономика). Създаден е Търговски закон (той регулира дейността на частните фирми - такъв закон не е имало при социализма). След влизането му в сила през 1991 г., частните фирми ( в т.ч. за преводи) започват да никнат като гъби. Разрастването на преводаческия бизнес придобива лавинообразен характер по времето на най-високата емиграционна вълна, когато близо милион българи напуснаха завинаги страната. Новосъздадените фирми по инерция сключват договор с КО, просто защото така трябвало. Гледат на това като на една формална процедура. Никой не се и замисля какво всъщност представлява този договор. Никой и не помисля да се усъмни в законността на действията на правителството (така да отговаряте  в случай, че някой ви държи сметка, защо чак сега се обаждате). Чрез договора (чрез измама - злоупотребявайки с доверието на хиляди от собствените си граждани, чиито интереси трябва да защитава по целия свят) Външно сам си възлага права на  възложител (трябва да знаеш какво е възложител - това е този, който ти плаща да му свършиш някаква работа; това също така е този, който има право да изисква от теб да си вършиш добре работата, иначе няма да ти плати). Разбира се, КО не е и няма как да бъде наш възложител. По-скоро ние сме му възложители - възлагаме му заверки и си му плащаме. Нашите възложители са клиентите ни, които сами си намираме, без да чакаме на Външно да ни ги изпрати . Та, фирмите не само години наред не се усещат, че сключват фалшив възложителски договор, но и помагат в затягането на примката около вратовете си, като разпространяват слухове, не без помощта на самото Външно,  че договорът ги бил "лицензирал", "оторизирал", въобще "богопомазвал". Но подобни твърдения противоречат на Закона за стопанската дейност, където са ясно посочени всички дейности, подлежащи на лиценз. Нашата не е сред тях.

 

И сега - какво излиза?  Договорът, с който КО се опитва да ни удуши:

 

1. противоречи на Търговския закон (възлага на фирмите да вършат работата, която са посочили като свой предмет на дейност при регистриралцията си и която са свободни да вършат без администриране и държавна намеса)

 

2. противоречи на Закона за задълженията и договорите (защото уж възлага работа, пък не посочва срокове и възнаграждения.

 

3. противоречи на Закона за стопанската дейност (ако приемем, че служи за "оторизиране" на фирмите. Оторизиране? Nonsense или просто тц! - по нашенски . Оторизиране означава даване на разрешение, упълномощаване, овластяване, даване на лиценз за  извършване на определени дейности, определени със закон -пак със закон, да - Закона за стопанската дейност. Договорът не е нашият "лиценз" - просто защото нямаме нужда от такъв. (КО много добре знаят, че нямаме нужда от разрешителен режим, затова нито потвърждават, нито отричат, че ни лицензират или оторизират)

 

 Гражданско процесуалният кодекс на Р. България (чл.5) недвусмислено урежда въпросът с противоречието между нормативните актове в страната:

 

"Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт."

 

Правилникът на отдел "Заверки" в КО на Външно е по-нисш нормативен акт от Закона. Следователно - ако чл. 2 а от Правилника за заверките и легализациите се оспори, пада като презряла круша наесен. Къде да се оспори? Доколкото разбрах - пред Върховната административна прокуратура (ВАТ), не пред съда (честно, не  знам кое е по-висше - прокуратурата или съда, но проучих, че ВАТ давала отговор в срок до един месец, като публикувала репението си в Държавен вестник) 

 

 

 Повтарям за неразбралите оше веднуж -  договорът с КО е въжето, с което Външно се опитва да ни обеси.

 

Договорът с КО е фалшив  (правно неиздържан, нищожен - юристите знаят термина, аз не). Договорът е кух, та дрънка, не само защото не съдържа задължителните реквизити на такъв договор - срокове  и възнаграждение. Фалшив е, защото е сключен на основание монопола на Външно върху извършването на всички преводи на документи в страната (припомням, чл. 2а от правилника за легализациите от 50-те казва в прав текст: само и единствено Външно има право да извършва преводи на документи в България. Това е тоталитарно разпореждане, останало от времената, когато Сталин е бил още жив. Днес обществено-икономическите отношения в страната са доста по-различни. Нашата дейност се подчинява първо, преди всичко и най-вече на Търговския закон  Договорът с КО се крепи на тънка нишка. Кръц - и чао, диктат! Външно  си е траел години наред, въпреки че сигурно е имал юридически ресурс да му разясни, че със заробващия си договор нарушава законите в страната, ама познай как се пуска кока - знаете ли какви мангизи смъкват от заверката на подписи на преводачи. Отделно, че да заверяваш подпис зад гърба на лицето, без негово присъствие, нарушава  Закона за нотариалната дейност.

 

 

 

Станаха 4 закона, които Външно нарушава. А дето от консулството си в Израел ръсят мъдрости за "оторизирани" фирми - това не е ли разпространяване на  неверни слухове в ущърб на професионалните преводачи, които трябва да търпят двама да го яздят - фирмата, чийто собственик нерядко е с по-нисша степен на образование от квалифицирания професионален преводач и КО, които в тъмен съюз с експлоататорите на преводачите смучат кръв като вампири. А сега им се видя малко и решиха направо да разкъсат жертвите си.

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rennie
Категория: Бизнес
Прочетен: 232414
Постинги: 220
Коментари: 12
Гласове: 83
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031