Гост (аз, бел.блогър) #1666 2012-07-26 15:59
"Ами точно подизпълнители И на легализации сте. Български документ може да се легализира само с апостил, но чужд само с апостил - ако го занесете в Гражданско състояние например - няма да ви го приемат. "
Така е. Защото Външно повече от 20 години изкуствено поддържа тоталитарната практика никой друг да няма право да извършва преводи на документи и други книжа освен една единствена институция, овластена за целта, естествено - държавна. Именно това гласи чл. 2а от остарелия им правилник - "преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от МВнР".
Още на 01.07.1991 г. - това е датата, когато Търговският закон влиза в сила - Външно е трябвало да се откаже от монопола си върху заверките на преводите - базиран единствено на Правилника от 50-те и противоречащ на Търговския закон. Сега да не си помислите, че с влизането си в сила ТЗ е отнел правото на МВнР да прави легализации? Не, не е. Търговският закон не отнема законното право на МВнР и в частност КО да легализират документи. Отнема им само правото да бъдат единствената институция в страната, оторизирана (овластена) да извършва и съответно заверява "преводи на документи и други книжа". Като видели, че сладкият кокал им се изплъзва, Външно си рекли, абе я да си запазим правилника и да кажем, че преведен документ се признава само ако преводът е извършен от фирма, сключила договор с нас, както си беше и досега (преди Търговския закон).
Не сте ли си задавали въпроса, защо МВнР трябва да презаверява още веднъж заверката на преводаческата фирма, която изобщо не му е изпълнител, а законно търговско дружество, регистрирано с цел извършване на преводи - всякакви преводи! - по Търговския закон?
А не ви ли е чудно защо МВнР трябва още веднъж да прегарантира, че преводачът е именно вписаният в списъка на фирмата, сключила договор с него (та КО просто няма как да гарантира, че подписът на еди-кой преводач не е фалшив, защото преводачът не си поставя подписа пред КО, а на юнашко доверие си е изпратил превода вече подписан!) Пък и нали преводачът носи лична отговорност пред Закона съгл. чл 290 от Наказателния кодекс, нали затова е подписал клетвена декларация пред нотариус?
След като изчетох доста закони и правилници, несъмнено изглежда само едно - че отговорностите на Външно се простират законосъобразно само върху легализациите. Това, че си пъха гагата и в преводите на документите, които минават легализация в КО, може да е било законосъобразно преди влизането в сила на Търговския и др. демократични закони, но отдавна вече не е.
В момента има нкакъв шанс да се поправи тази порочна практика, но СПА не искат. И КО не искат. Е, малките и средни Посреднически агенции (ПА) май нямат голямо бъдеще - това е световна тенденция. Европа защитава малкия и среден бизнес (производителите главно), но самата конкуренция ги изтласква към периферията на пазара. В едно свободно, демократично общество, лишени от протекцията на КО и ореола на на държавни подизпълнители, ПА загиват - не от моите критики, а от естествените си врагове (конкуренти) - големите, лъскави, сертифицирани агенции.
Не е изключено МВнР да успее да се измъкне някакси от кашата, която само е забъркало, дори да запази правата си върху преводите на документи или поне върху част от тях (в тях е държавната власт все пак - тежкия валяк, дето върви бавно, но гази яко!). И тогава естествено биха сключвали договори само с лъскавите, сертифицирани агенции - може би ще бъде по закона за публично-частно партньорство за взаимна изгода - това още не съм го обмислила. Ще трябва да се променят закони, няма да стане веднага. Дано стане обаче, че сегашните процедури са много тромави и пречат не само на преводаческия бранш, но влошават и целия бизнес климат в страната.
Гост #1667 2012-07-26 18:42
Това ми напомня за първите години, когато си регистрирах фирмата, но по навик продължих да ходя до агенциите да вземам за превод и после да си получавам хонорара, докато един ден не ми светна, че всъщност с нищо не съм по-долу от тях - нали и аз имам фирма? Казах им, че ако искат да им правя преводи, вече трябва те да идват при мен и да ми плащат аз колкото кажа. Те естествено се вкиснаха и спряха да ми възлагат преводи. Но аз си намерих мои клиенти и досега успешно оцелявам без помощта им.
В случая с КО има нещо подобно. Изпълнявали сме по инерция каквото ни наредят, пък те даже не са били наши възложители. Ние сме им плащали на тях, не те на нас! Значи - още по-зле. Ами ако се окаже, че не е било нужно да изпращаме преводите си за заверка от КО, че заверката с нашия печат е била достатъчна? Оригиналните документи си ходят на легализация, но преводите за какво? Легализацията е процедура, която касае оригиналния документ, издаден от някаква институция. Ние имаме законно право да заверяваме всички преводи - за какво сме фирми, за какво има Търговски закон, по дяволите?
Ама не е луд, който яде зелника, а който му го дава!
