O"Simpson (аз, бел. блогър) #1256 2012-07-14 23:40
Разбрахме вече доста неща
Разбрахме, че сертификатът е за качество е хубаво нещо, повишава конкурентноспособността и лека-полека ще се въвежда.
Разбрахме, че и цената му вече пада - пускат ни оферти за 350 лв при групови заявки от 30-тина фирми наведнъж. Но разбрахме и че сертифицирането е доброволно.
А най-важното, което рабрахме, е, че правното основание на КО да ни поставя изисквания, само едно от които е задължително сертифициране по БДС EN 15038, е договорът за извършване на официални преводи, който на свой ред има за свое правно основание ал. 2 от чл. 2а от Правилника за легализациите, а член 2а собствено гласи "[п]реводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерство на външните работи".
Тук именно е врътката. Чл. 2а е трябвало да отпадне още когато отпадна чл. 1 от бившата Конституция (за ръководната роля на Партията), но по някакви причини е оцелял. Нищо, случват се такива работи. И днес все още, например, може да се открие снаряд от Втората световна война. В такъв случай се изпраща екип да го обезвреди.
На какво се натъкваме в казуса с новите изисквания на КО? Просто на един останал от тоталитаризма член, спотаил се в един правилник от 50-те, който не е актуализиран от 90-те. Какво е общото със снаряда от ВСВ? Общото е, че и снарядът, и членът могат да нанесат щети, ако не се обезвредят.
Въпросният член дава право на КО да упражнява тотален контрол върху фирмите, сключили договор с МВнР - да им „възлага” да си вършат работата, да им нарежда колко души да наемат на трудов договор и да им заповядва да си повишат качеството на преводите и конкурентността, като се сертифицират.
Нещо повече, поради юридическа некомпетентност, самите фирми настояват да останат под диктат, наричайки произвола на КО „лицензиране”, „прелицензиране”, „оторизиране” , „разрешение” и прочие правни абсурди. (Обърнете внимание, че извършването на преводи, в т.ч. на официални преводи, е извън дейностите, които подлежат на лицензиране или специален режим. Законът за стопанската изброява изчерпателно такива дейности – сред тях са например банково и застрахователно дело, търговия с ценни метали, оръжие и лекарства, лекари, стоматолози, туроператори и др.)
Криворазбраната терминология се приема безкритично от медиите и умножава многократно. Външно не предприема мерки за внасяне на яснота в използваната терминология – дали по същата причина като фирмите (юридическа некомпетентност), или защото така им е изгодно, можем само да гадаем.
Но разпоредбите на член 2а от Правилника за легализациите противоречат на Търговския закон. А съгласно чл. 5 (1) от Административнопроцесуалния кодекс, "Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт”.
Търговският закон на Р. България е нормативен акт от по-висока степен спрямо Правилника на Външно. Търговският закон ни дава право като регистрирани търговски дружество да извършваме посочения при регистрацията си предмет на дейност, както и всички други дейности, които не са забранени от закона.
Следователно, по закон имаме пълната свобода да извършваме преводи, вкл. официални. Оттук нататък, дали ще се развиваме и ще повишаваме конкурентноспособността си, дали едва-едва ще свързваме двата края, дали ще фалираме – това са си наши грижи и проблеми.
Btw, прочетох в групата на Facebook, че делото щяло да се обжалва. Значи ли това, че е КО са спечелили на първа инстанция? Някой знае ли за какво се е водило делото? Въз основа на кой закон е отсъдено, че Външно има право да нарушава Търговския закон? И – внимание, може да се окаже, че и ние нарушаваме Търговския закон, като сключваме незаконосъобразни договори. Дано ни се размине – и на нас, и на КО – само с обявяване договорите за нищожни.
