Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2018 19:20 - Кои са в действителност милиардерите Баневи и защо ги арестуваха
Автор: zahariada Категория: Новини   
Прочетен: 3726 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.12.2018 19:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

image


  Кои са в действителност милиардерите Баневи и защо ги арестуваха Публикувано на 09.12.2018  в България  

https://bultimes.com/%D0%9A%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/?fbclid=IwAR1I2f_NlSUgmldO07V32P3DBWjG1ywH8rn462yUJJoSgiF6dbj-p2CnRjo

КОИ СА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МИЛИАРДЕРИТЕ

Отговор и защо ги арестуваха

За първи път включих семейство Баневи в моя книга (Най-богатите българи, том 2) преди близо 20 години, когато бяха неизвестни за обществеността. Преди пет години, в последната ми книга “БГ милиардери. Парите им. Мръсните им тайни” (излязла в началото на 2014) им посветих един от очерците.

Давам откъси от него, а във включена сега моя бележка има отговор и защо ги арестуваха:

НИКОЛАЙ БАНЕВ (Евгения Банева)

ВИЗИТКА
Николай Йорданов Банев е роден на 16 август 1959 г. в Любимец, Хасковско. Хобито му е рита топка, да колекционира макети на кораби и да харчи нашироко пари.  По-старото му хоби е филателията.

Семейство

Бащата на бъдещия свръхедър капиталист – Йордан Банев е виден комунист.  Той е най-младият в България активен борец против фашизма и капитализма. Образът му се родее с този на момчето-партизанин Митко Палаузов.  Заслужил е титлата заради активната си дейност като ятак и помагач на „шумкарите”, както са ги наричали по онова време, макар че тогава е бил едва 14-годишен. (по данни в някои регистри, които проучвах, промяната на Девети септември го заварва едва 8-годишен!). В годините на социализма работи като офицер от Държавна сигурност, издига се до шеф като ръководител на 1-ви отдел в Първо главно управление на Държавна сигурност (разузнаването). Завършва спeциализираната школа на КГБ в Москва.  Известно време се подвизава в Гърция , където се занимава с шпионаж. Надали някога ще узнаем какво е ставало в този тъмен свят на сенки, мистификации и мъгли, но Йордан Бонев е върнат в България с тежко разбита психика.  Някои посветени намекват, че е станал жертва на провал, родил се от некомпетентността на неговите шефове, други – на неговата собствена.  Пенсиониран е по инвалидност на 42 години. Популярната телевизионерка от Нова ТВ Люба Кулезич е дете на неговата сестра – Янка Банева (също активен борец против фашизма и капитализма).  Майката на Николай Банев – Мария, е завеждащ културния отдел на областния народен съвет. Добре е поставена в най-висшите среди на БКП, като лично се познава с някои от членовете и кандидат-членовете на Политбюро като Георги Йорданов, с ръководството на Комитета по култура, където се подвизава Владимир Живков – сина на Генералния секретар и с видни социалистически културтрегери. Мария още е била ученичка в 11-и клас, когато я харесал офицерът Йордан Банев. Взели се веднага. Заради родното му място и „подвизите” му в „Берое”, който владееше известно време, синът му Николай Банев е наричан и Любимец 13. Той има и сестра – Соня, лекарка по професия, омъжена с две деца – Йордан и Делян. Първият е завършил завършил бизнес и мениджмънт, а вторият – политология по съответните специалности в Нов български университет.  Николай Банев е с куп деца от три брака и едно заварено дете.

Първата съпруга

Първата му съпруга е Красимира ( според други данни се казва Боряна), с която е сключил брак през 1979 г. От нея има дъщеря – Мария, родена през 1983 г.  Тя е завършила туризъм във Варна и е специализирала в Барселона, Испания, в Лондон и евроинтеграция в Брюксел.  Красимира в новите времена работеше във фирмените структури на Баневи – курорта „Русалка”.

Втората съпруга

Втората му съпруга е Дочка, вече омъжена, с която заживяват съвместно, без обаче и двамата да са се развели.  Първата му съпруга покрай тази връзка преживява нервен срив, довел я до анорексия.  Николай и Дочка все пак накрая сключват брак през 1986 г. От нея Банев има син Николай, който беше подготвян за живота в едно от най-скъпите частни училища в света – швейцарското „Льо розе”, а сега се мори над бизнеснауките в университети в Англия и САЩ. Дочка е с педагогика като образование и висш комсомолски кадър заради работата си в Централния комитет на младежката комунистическа организация. На сватбата им кумува видния деятел на БСП и неин депутат Чавдар Добрев – по онези времена само агент Димитър. Дочка е имала предишен брак с руснак, от който е родена дъщеря й Раиса Иванова. Втората съпруга на Банев почина през 2005 г. след шестгодишна борба с раково заболяване.

Третата съпруга

Третият брак на олигарха е с Евгения Генчева, с която заживява още преди смъртта на втората му съпруга ( възпроизвежда се историята с втората.  Бракосъчетават се през 2006 г. Родът й води началото си от с. Колена, а баба й Тона е била доста колоритна местна фигура. Хората са я запомнили като „гургутката”. (диалектно, бел.ред.). Евгения също е дъщеря на отговорен номенклатурен кадър при социализма – баща й е бил директор на комбинат „Загорка”, а също така и фактор в ОК на БКП.  Тя е завършила английска гимназия, има диплома по право от Софийския университет „Св. Кл. Охридски” и е специализирала във Франция икономика и търговия на виното. От Евгения олигархът има три деца. Първата е дъщерята Теодора, родена през 2005 г. и близнаците Изабела и Мартин, отворили очи за белия свят през 2009 г.

ОБРАЗОВАНИЕ

Николай Банев е получил средното си образование в Хасково, а висшето е задочно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” по специалността „българска филология”.  Има второ висше образование по икономика на труда от УНСС.  Действителен член е на Международната академия по електротехника в Москва, в чийто редици се води като академик. Тя не е държавна, а обществена организация – една от многото академии в Русия, за повечето от които са твърди, че са деца на руските секретни служби.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

След казармата (ракетни войски) стартира кариерата си като стругар в Завода за металорежещи машини в Харманли. (при демокрацията е приватизиран от концерна му, а дейността на предприятието ражда обществени скандали с неизплащани заплати на работещите там). Злите езици, недолюбващи фамилията, твърдят, че необикновеният завой в живота на такова „наше момче” е бил необходимост, породена от обстоятелствата.  Какви?   Да се ползва преференцията за лесно влизане на така наречените по времето на социализма „работнически набори” за студенти във висшите учебни заведения.  Трудно е да се повярва на тях – това би била втора „екстра” за приемане във ВУЗ след първата по онези години привилегия – дете на активен борец против фашизма.  Но е възможно „завоят” в биографията да е закалка, продиктувана от ортодоксален комунист като бащата по знаменитото стихотворение на Вапцаров „Завод”: „Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът – тежък, скучен. – Живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче.”…  Все пак нещичко май е останало от този период в живота на олигарха. Защото, колкото и парадоксално да изглежда, но любимите му книги са „Как се каляваше стоманата” на Николай Островски и „Сияйна зора” на Джек Лондон. Както винаги обаче, истината се оказва прозаична – тъстът на първата му съпруга е шеф-диригент в завода и затова го приютява при себе си. Явно Банев случва на роднини в брака си, понеже и при следващите му съпруги тъстове и кумове са все влиятелни за времето си хора.  „Стругар, стругар”, но Николай Банев се оказва щатен комсомолски комсомолски секретар на предприятието.  Веднага след „закалката”, която била колкото да се почувства необлагородения живот, младежът се е пренесъл в „благородния” – в младежките номенклатурни структури на червената партия. Но дали трансформацията през “закалката” е била действителна, дали въобще я е имало? Защото според незабелязани публично данни за първите милионери, първото му работно място е щатен комсомолски секретар на младежката организация в Хасковските минерални бани.  През 1977 г. бъдещият олигарх е щатен инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на Комсомола. Връзката им с Дочка Банева е датирана в коридорите и стаите на тази институция.  Като за „наше момче” от редиците на червената аристокрация пътят води неотменно към столицата и подстъпите към върховете на властта. Бъдещият капиталист се очертава като правоверен ленинец-марксист и бързо израства в йерархията. Не минава много време и той вече е личен помощник на такава видна фигура от също толкова червен род като днешния политик Красимир Премянов. Освен това е комсомолски секретар на дружеството на ЦК на ДКМС и активен партиец. Покровителства го и самият първи секретар на ЦК на ДКМС – Андрей Бунджулов.

– Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно.
– Какви облаги получихте от това? Вярно ли е, че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро фамилии?
– Ха-ха. Смешно е дори да се коментира. Политбюро и тогава и сега „наблюдава” само себе си. Сто фамилии раждат твърде голяма конкуренция – върхушката няма нужда от такава, повярвайте ми.
Според мълвата, която упорито се носи сред кадрите на ДС, в далечната 1958 година (годината не е грешка!) е изготвен секретен списък на сто фамилии, чиито наследници трябва да се обгрижват по всички възможни начини, за да растат нагоре и да останат верни на партията. Сред тях са Станишеви, Велчеви, Пръмови… и макар към самия край на списъка – и Баневи.

И отново се стоварва неочакван и изненадващ завой в биографията му. В навечерието на демократичните промени Николай Банев е уволнен от ЦК на ДКМС.  По логиката на онези тоталитарни времена би трябвало да бъде и изключен от редовете на Комсомола, обаче това не става. Самият той твърди, че уволнението е било от една страна заради извънбрачната му връзка с Дочка (но забравя, че още преди 2 години е сключил брак с нея), а от друга – заради чепатия му характер и смелостта му да казва на бялото – бяло и на черното – черно.  – Минал съм по всички етажи на управлението и имам опит. Но заради това, че мислех различно, ме изключиха. Логичното обяснение обаче е „алиби”за идващото време – буквално месеци по-късно Политбюро на ЦК на БКП утвърждава списъка с имената на онези хора, които са определени за нова “ръководна политическа и бизнес класа в условията на демокрацията и пазарния преход” (за списъка и имената виж книгата „Политиците. Парите. Мръсните им тайни” от автора, бел.ред.). Банев не е единствен – и други са уволнени, а и изключени от партийните редици, срещу някои верни кадри са заведени следствени и съдебни дела, а трети дори полежават заради бъдещия си демократичен имидж дори и по затворите. Но е факт, че от края на 1988 г. кариерата на висшестоящия номенкратурчик и бъдещ олигарх е приземена в реалността на вапцаровото „живот без маска и без грим – озъбено свирепо куче”.  За да си изкара хляба, започва да върти волана на едно такси.  – Ами когато някога ме изгониха от ЦК, излязох с 2 лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под наем, в която нямаше дори дюшек. Взех няколко вестника и спах върху тях, ето това е кожухчето. Малко по-късно идва демокрацията, перспективите на частния бизнес и ошемлителното забогатяване за малцината подбрани.  – Още през 1988 г. реших, че ще ставам втори Онасис (гръцки милиардер, б.а.) на Балканите. И още не съм се отказал.  бел.: каква грешка на езика – малцина, ама наистина малцина знаеха през 1988 г., че на следващата година предстои да падне Живков и да се срути социализма.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ

Фамилията Баневи е сред най-богатите у нас, обаче на тяхно име практически се водят само единици от стотиците фирми в империята им.  Ако отворим търговския регистър, ще видим единствено няколко записа: Представители: „ЕЛМА” АД Съвет на директорите: „ЕЛМАТЕХ” АД Съвет на директорите: „ЕЛМА” АД, до 01.09.2013 СД „ФИНАНСОВА ИНДУСТРИАЛЕН КОНЦЕРН АКБ ФОРЕСТ”-ХАД, чрез Николай Йорданов Банев. В действителност обаче дори много и много страници на регистъра нямат да могат да поберат активите и фирмите на семейство Баневи.

Началото на империята

Началото на империята е в мъглата на миналото, но по тертипа на криминалните трилъри следите винаги остават. Като тази:  „Мили момичета, доста дълго мислих дали да ви кажа това, но след като изчетох всичко,което сте писали, реших да споделя с вас една история. В далечната 1991 г. моят свекър и още един негов колега,бивши ченгета решават да направят фирма. Моят свекър е кум на Банев на първия му брак и решава да покани младия си приятел като съдружник във фирмата,защото тогава той буквално умираше от глад на една заплата като чиновник в ДКМС. Името АКБ е от първите букви на тримата – Араклиев, Константинов, Банев, по-късно прекръстена на „Акции, Капитал, Бизнес”.  За по-голямо удобство в работата тримата решават Банев да бъде упълномощен сам да разписва всички документи, за да не се налага да присъстват винаги тримата на всяка сделка.Сещате се какво стана,след време всички пари бяха прехвърлени по лични сметки на Банев. Константинов загина при много особени обстоятелства в катастрофа, а свекър ми бе заплашен, че ако си търси правата може нещо да се случи на децата му. Много мога да ви пиша за този човек,в който няма нищо човешко, познавам го лично и повярвайте ми, няма по-противно същество от него.Спирам, защото ръцете ми взеха да треперят….Дано сте ми повярвали…”. Текстът е излязал в сайта bg-mamma.com и в редица отношения кореспондира с истината.  Аз ще добавя, че “АКБ – инвестиции и сигурност” охраняваше в първите години на прехода основните държавни и частни банки у нас. Без политическа протекция и тази на скрилите се зад завесата на демокрацията структури на бившата Държавна сигурност това е невъзможно. За първите си стъпки в бизнеса олигархът през годините е давал различни обяснения – от гевречето на един „Трабант” като такси, от работата в хлебозавод като стартова площадка (?!), от продажба на резервни части за автомобили на прочутия димитровградски пазар.  – Николай имаше един трабант и го караше като такси. Година по-късно баща му даде нашата лада. По цял ден караше по улиците на София, само и само да има някакви приходи и да си издържа семейството… – връща спомените си назад през годините родителката на олигарха. Истината обаче за ракетата-носител е охранителна фирма. Става дума за колективна фирма на граждани „Араклиев, Костадинов, Банев” (АКБ). Тя е регистрирана на 30 септември 1990 г. в София.  Съдружниците са двама бивши отговорни служители на Държавна сигурност – Костадин Костадинов и Росен Араклиев.  Фамилията Араклиев е онази тънка, но здрава връзчица към далечното минало, която свързва бащата на Николай Банев като ятак на партизаните с бащата на новоизпечения фирмаджия Росен.  Иван Араклиев е командирът на партизански отряд „Асен Златаров” и на Седма въстаническа оперативна зона, а след Девети септември – ръководител в Областния комитет на БКП и член на Централната контролно-ревизионна комисия на партията.  – Аз поканих Николай Банев във фирмата. Двамата с Костадин работехме във Второ управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност в София и ни предстоеше да се пенсионираме. Решихме да регистрираме фирма за охранителна дейност по Указ 56, но се бояхме да не кажат, че това е структура на ДС и затова искахме договорите да подписва друго лице. Това споделя Росен Араклиев. Адресът на дружеството е апартаментът на Араклиев – ул. „Коца Трайкова” 26. По-късно се раждат и други охранителни фирми между Банев и Костадинов, но Араклиев остава в сянка зад тях. Той е много близък до банкера на „Мултигруп” – шефа на „Балканбанк” Иван Миронов и затова първият договор на „АКБ” е за охрана на банката, офисите й и инкасото. Араклиев е и кум на първата сватба на Николай Банев. През 1994 г. фирмата прераства в консорциум. В него освен Николай Банев влиза финансовата къща “Елит-И”, “Водно стопанство” АД, “Нефт и газ” АД и “Булгаргеомин”АД.

А по-нататък?

Практически по същото време е издадено разрешение за търговия с оръжие на новосформираната фирма.  Издадено е от ген. Тодор Бояджиев (бившият резидент на службите в Ню-Йорк тогава е гл. секретар на МВР). Първите сделки са минало, вече са забравени, ала и десетилетия по-късно Николай Банев все още поддържа офис в Техеран, столицата на Иран и продължава да върти бизнеси там – и военни, и финансови.
БЕЛЕЖКА: Това е една – може би основната причина за ареста на недосегаемото семейство, влязло заради тази търговия в полезрението на редица секретни служби на нашите евроатлантически партньори. Под заплахата от спиране на траншовете от ЕС и огромен международен скандал така наречения ни политически „елит” се огъна под натиска и задейства механизмът за ареста им.
В тази връзка – иранската, са част и от 600 млн. евро и долари препрани “мръсни пари”, установени от западни служби. Но не вярвам въобще в нашите условия такова съдебно дело да завърши с успех – ще бъде направено и невъзможното, както и в др. такива случаи, за да не се фиксират такива факти в съдебни решения.

По-нататък – години по-късно вече има една мътна, неизяснена никога катастрофа. Тя се случва на 14 септември 1995 г. край Севлиево.  Загиват всички в автомобила – първият съдружник на Никоай Банев – Костадин Костадинов, жена му Елена и двамата други пътници в колата. Свидетели е нямало. Има неотговарящи на логиката обстоятелства около катастрофата. Съществува и подозрително бездействие на Темида. Нещо неизвестно се е случило зад кулисите по същото онова време на катастрофата, защото другият съдружник Араклиев напуска на бегом проспериращия бизнес и се изнася в Италия. Слуховете носят, че днес на стари години продължава да работи – като пазач на богаташка вила.  Но „Се ла ви” – това е животът, казват французите. Важен е животът, нали?  В същите тези ранни години на прехода незначителният като бизнесмен Николай Банев получава договор за охраната на държавната БТК. Ала премиер е комсомолецът Жан Виденов и това обяснява неочаквания и много щедър договор от държавата.

Подарък от БСП и от СДС

Истинското превръщане на милионера в олигарх е чрез масовата приватизация, стартирала при същия Виденов и разгъната и довършена от наследника на премиерския пост Иван Костов. Николай Банев създава свой фонд за участието в нея – „АКБ Форес” АД, в който притежава 99% от акциите – без съдружниците си, мъртви или забегнали в чужбина.  Единият процент е на Ивайло Маринов – изпълнителен директор на ФБК „Елит И” (с отнет по-късно лиценз). Тази финансово-брокерска къща е свързана и с фараона Георги Аврамов на пирамидата „Лекс”. „Форест” в названието на фонда идва от чешката „Форенинвест”, която дава назаем 85 милиона крони. Парите и до днес не са върнати. Фондът на Банев набира бонове за 2.259 млрд. лв. от 100 000 дребни акционери. Естествено за далаверата, народните маси остават с пръст в устата както при редица други фондове, без да получат и стотинка дивидент.  Ала фонд в истинския смисъл на думата е аналогия на случилото тогава – защото le fond на френски буквално означава дъно. Николай Банев започва да пазарува наедро и само за няколко месеца от скромен милионер се превръща в нещо като милиардер. АКБ „Форес” придобива дялове в 80 предприятия. След това закупените дялове са преструктурирани и Форесът на хората се превръща в изпразнена от съържание черупка, а Форесът и „АКБ корпорация” на олигарха – в наистина скъпоценна нейна приватизационна ядка.  Мечтата за втори „Онасис” практически е сбъдната. Явно могъщи сили са стояли отзад – чужбинска, не поплюваща си ръка според моята неофициална информация, след като чехите акционери-заемодатели остават и тук – освен и със заема с пръст в устата. Изпили са една студена вода като стадионът хора, доверили се на Николай Банев.

Списъкът на „закупените” с лесните пари фирми и заводи наистина е впечатляващ. Николай Банев се оказва човекът с диригентската палка за:

* химическият завод „Полимери” АД гр. Девня;
* „Русалка холидейз”, която е собственик на морския курорт „Русалка Елит”;
* резиденция „Созопол” и ред хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие;
* АКБ Форес;
* София Капитал Пертнърс;
* Химинвест;
* Ориент табан;
* АКБ Компания за мениджмънт и сигурност;
* КЕШ България;
* АКБ Индустрия;
* Съни-5-99;
* Специална техника и охрана;
* Финансова къща Елит-И;
* Партнърс комерс;
* Браско;
* Блясък;
* АКБ Консорциум;
* Партнърс актив;
* Паррус;
* Изимаш;
* Дейта форес;
Бил е част от управлението и собственик на
• СНЦ Футболен клуб АКБ Миньор;
• ПФК Берое;
Голф-хотели;
Форест грийн ХАД;
Блясък;
Елматех;
Елма Електромотори;
Сдружение „Тенис клуб Русалка”;
туристически холдинг Русалка Холидейз;
Ер Слайд;
Хелио-тур-с;
Сдружение „Голф клуб Иракли”;
Костенец – ХХИ;
Полимери;
Топлофикация Ямбол;
Топлофикация Казанлък;
Сдружение „Аматьорска тенис лига – БГ”;
Сдружение „Демократична мрежа”;
Сдружение „Българо-руска търговсо-промишлена палата”;
Лемекон;
Европейска корпорация за ефективно развитие;
Полихим България;
Тежка механизация;
А списъкът на дялове и акции от „народното имане”, което е разпределено на роднини и обкръжението, за да го „умножава”, също е бил значим. По онова време в него са:
„Стомана”- Перник;
„Машстрой” АД;
„Металпром” АД;
„Хром” АД;
„Динамо-Сливен” АД;
„ЗММ-Свиленград” АД;
„Соди” АД;
„Алеко спорт”;
„Полимери” АД;
„ЗКМО-Кочериново” АД;
„Изида” АД;
„ЗСК Девня”АД;
„Булгарцвет – Елин Пелин” АД;
„Свиневъдство – Стамболово” АД;
„Рибовъдство” АД и пр.

И не е само това

Например когато семейството не беше известно на обществеността – още преди близо 20 години в книгата си „Най-богатите българи” (том 2) посочих, че в турзима семейство Баневи владее и хотели по цялата страна – в Созопол, Ахтопол, Каварна, Сливен, хотел “Простор” на Витоша, почивни станции-хотели в Троянския Балкан и Беклемето. Къмпингите “Черноморие”, “Златна рибка”, “Веселие”, както мотелите и къмпингите “Каваците” и “Градина” – всички на юг от Бургас, също са във владение на концерна.
Негова е бившата селскостопанска авиация на страната.  Значителна дейност се развива в областта на финансите, застрахователното дело, инвестиционното посредничество. Засилва се интересът към транспорта и др. дейности, които представляват местен монопол за дадени региони.

 

В структурите на Николай Банев влизат още следните фирми:

23.”Еър Слайд” АД в Горна Оряховица за растителна защита от въздуха и др. авиационна дейност
24. “Феникс” в Пловдив за дейност по вторичните суровини
25. “АКБ – КИС” ООД в София
26. “Шемолак” ООД в Русе
27. “Динамо СЛ” АД в Сливен
28. “Динамо ИН” ООД в Сливен
29. “Тежка механизация” ООД в Хасково
30. “Родопска слава” АД в с. Бенковски
31. “Товарни превози – 91” АД във Видин
32. “Берое инженеринг” АД в Стара Загора

В областа на застраховането основното дружество е “Балканско застрахователно посредничество” АД в София.  Големите търговски операции преминават през “Партнерс Комерс” ООД и “Къмпани Билд комерс” ООД – и двете регистрирани в столицата, финансовите мътилки – през финансово-брокерска къща „Елит-И”, чийто лиценз навремето беше отнет под натиска на нашите западни партньори. Преструктурирането на империята съкращава списъците с продажба на дялове на някои от изброените фирми, други са придобити изцяло, за да бъдат изтъргувани изгодно, ала не намалява активите, понеже същевременно капиталовото участие в трети нараства до мажоритарен или пълен контрол. На пръв поглед оттук-нататък милиардерът няма проблеми – машината е завъртяна и от нея трябва да текат пари – като Ниагарски водопод. Само терените по морския бряг в неговите ръце се измерват с над хиляда декара.  Драмата е, че управлението на „втория Онасис” на Балканите вместо огромна финансово пълноводна река създава мъничко парично ручейче, смаляващо се постепенно до прецеждащи се едва-едва капки. Амбицията за имидж на втори Онасис в очите на обществото бързо е изродена до роден и най-посредствен бай-ганьовски шмекерлък.

Защото АКБ Форес на Банев например стои зад фирмата инвеститор на застрояването на Иракли – Swiss Properties, която пък е дъщерна на Bulgarian Proprties Invetment AG, регистрирана в офшорната зона в швейцарския кантон Цуг. Това е незатихващ обществен скандал, влачеш се с години, макар че за присъствието на Николай Банев и досега се мълчи, вкл. и от критиците на проекта. Явно всички се разтреперват от страх не толкова пред олигарха, колкото пред доказалите се нееднократно като безскрупулни задгранични повелители.

Този скандал не е единственият. Покрай империята има маса обвинения от обществото за далавери.  Например нейни ръководители и ръководството на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на редица от над 100-те приватизирани предприятия. Срещу Банев са заведени и десетки граждански искове от жители на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители в многобройните му фирми.

Афери, афери..

Месец преди раждането на своите близнаци семейство Баневи получиха и друг подарък, което предизвика поредния скандал в държавата.  Малко преди изборите за пореден парламент областният управител на Добрич Ердинч Хаджиев тихомълком харизал на Баневи терена от 300 дка, върху който е изградено ваканционното селище „Русалка”. Хаджиев отписал държавната земя от Държавния горски фонд. До онзи момент тя е била част от територията на Държавно ловно стопанство – Балчик. През април 1999 г. „Русалка” е приватизирана от фирмата на Банев „АКБ Форес”. Раздържавени обаче са единствено къщичките и съоръженията на известното дотогава като френско курортно селище. Земята си остава държавна и за нея Баневи плащат наем на ловното стопанство в Балчик.  Но с решението на областния управител теренът на морския бряг става техен. Така те отрязват свободния достъп до плажа, до рибарското селище, а и до близка частна туристическа база. Всъщност Баневи ползват и плажната ивица (която е изключителна държавна собственост и не се продава) без наем.  През 2004 г. Министерският съвет е прекратил договора на „Русалка” за нея поради системно неплащане на концесията. След което Баневи продължили да си я стопанисват, но без плата. Мотивът им бил в обстоятелството, че „инвестирали и поддържали плажа”, както личеше от обясненията на държавни чиновници пред медиите. Според коментари в мрежата курортът бил доста позапуснат и занемарен – карал на една минала слава. Минала слава е и бивше имение на Баневи. Става въпрос за култовия спортен комплекс „Лебеда”, който се намира в центъра на Хасково.  Наскоро багери захапаха постройките на комплекса, който е едно от първите големи спортни съоръжения в Града на тополите. Най-старият спортно-развлекателен комплекс преди известно време беше собственост на фирмата „АКБ Форес”, която чрез Николай Банев успя да купи огромното съоръжение за скромните 507 000 лева.  Тогава олигархът даде пресконференция и обясни какво чудо ще построи на това място. В договора за покупко-продажбата е приложен и инвестиционен проект, според който за развитието и осъвременяването на комплекса ще бъдат вложени 3, 5 милиона лева.  Николай Банев обеща на хасковлии, че, отделно от тези пари, ще вложи още 20 милиона, за да направи комплекса от европейски тип. Предвиждаше се да бъдат изградени още два плувни басейна, водни пързалки, ресторант, дискотека и други допълнителни съоръжения, които ще станат привлекателно място за младите хора в града. Този инвестиционен проект обаче се оказа една гола химера. Вместо това комплексът беше напълно занемарен, а по-късно и даден на друга софийска фирма от съдия-изпълнител заради задълженията на Баневи към нея. Няколко години се водиха тежки съдебни дела, но Николай Банев не можа да спаси комплекса. Класика на фалитите в стил „Николай Банев” е последният случай – този с „Полимери” Девня.  През 2012 г., след като спря временно работа преди повече от две години, химическият завод бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност от Варненския окръжен съд. Чисто формално повод за несъстоятелността е дълг от скромните 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Дребна сума, зад която се крият големи проблеми.  Това става ясно от решението, качено в Търговския регистър. То е от 12 декември 2012 г. и от него се разбира, че „Полимери” е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. Това означава, че сделки, сключени след тази дата, може да бъдат обявени за нищожни. Като например апорт на активи, който се случил.  „Показателите за рентабилност за трите изследвани години 2010, 2011 и 2012 са отрицателни величини, т.е. и трите години предприятието е работило на загуба… Анализът на рентабилността сочи, че потенциалът на „Полимери” да генерира и реализира приходи към 31.05.2012 г. липсва… Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения”, се казва в решението на варненския съд. Там пише още, че от 2010 г. „дружеството има трайни финансови затруднения”. И се цитира справка от Камарата на частните съдебни изпълнители, че към този септември спрямо „Полимери” има висящи стотици изпълнителни дела. През лятото на 2013 г. се разбра, че в наследството е включена и неочаквана „токсична бомба” за Варненско. Радиоактивни елементи, плюс няколко вида опасни вещества, сред които живак, цианкалий и силно запалителни течности, са оставени без надзор в обявения в несъстоятелност завод „Полимери”. От началото на юни 2013 година там вече няма никой, а бивши работници се оплакват, че с години не могат да получат заработените си пари. (бел.: години след излизането на книгата държавата най-сетне се загрижи за опасността от екологична катастрофа и от началото на януари т.г. започна извозването на отпадъците за неутрализиране в чужбина – във Франция). А с „Декотекс” е свързан един от най-големите съдебни скандали у нас, предизвикал и намесата на САЩ. Американски инвеститор е прецакан от българските си съдружници, свързани с Баневи. Делът му е взет чрез машинации в съда.  Въпреки натиска на тогавашната посланичка у нас Ейвис Боулън задокеанските инвеститори си остават в бизнеснесвяст, изпили вместо отбрано финансово уиски една голяма и наистина много ледена чаша вода.

Се ла ви (от фр. – това е животът)

В последните години фамилията Баневи е на път сама да се задраска от списъка на милиардерите у нас. Те вече не са и такива, а под съмнение е и статусът им на мултимилионери.  В края на 2013 г. например тяхната „Хелио-тур-с” АД също се запъти към фалита. „Златната” земя от близо 35 дукара хиляди квадратни метра на един от най-живописните родни къмпинги – Каваци, отново беше обявена на търг. Това не е първата продажба. В началото на същата годината друг бургаски съдебен изпълнител Тотко Колев също продаваше парцела, ала дни преди датата на разпродажбата на 14 февруари „Хелио-тур-с” АД плати някой лев, за да спре търга.  Самата история е достатъчно скандална и разисквана публично. Факт, но според потърпевши действията на олигарха били крайно съмнителни. Как? За характера на неговите сделки можем да съдим по начина, по който придобива и стопанисва най-апетитните имоти. На 5 юни 2000г. „Приват турист” ООД, в която той държи мажоритарно участие, сключва договор с Агенцията за Приватизация. С него олигархът придобива 61 512 акции от капитала на „Хелио-тур-с” при цена 11,40 долара за акция.

По това време закупената от него държавна фирма притежава по много занижени оценки следното:

Къмпинг „Градина” – с площ от 73 дка (660 000 лв. балансова стойност, т.е по 9.04 лв. квадрата)
Комплекс „Каваци” – 217 дка, оценка 3 100 000 лв. (съответно квадратен метър по 14.28 лв.)
Къмпинг „Каваци” – разширение – 17 дка, оценен за 100 000 лв. (17 000 квадрата също на първа линия до морето само по 5.88 лв. за метър!)
Къмпинг „Златна рибка” – 58 дка, оценен за 520 000 лв. (респективно по 8.96 лв.)
Къмпинг „Веселие” – 30 дка, оценен за 240 000 лв. (по 8 лв.)
Къмпинг „Черноморец” – 110 дка, оценен за 570 000 лв. (само по 5.18 лв.!)
Резиденция Созопол и ресторантите „Винарска изба”„Механа” и „Хоризонт” – оценка 400 000 лв.
Много други по-малки обекти със значителна обща стойност.

Цени наистина народни – като за свои хора.  700 000 долара е заплатената цена на това имане, което само със земята, ако си я представим събрана, ще изпълни правоъгълник с размери над километър на половин километър. При това сумата е едва 40% в брой, а останалата подлежи на изплащане с бонове от масовата приватизация – т.е. 10 стотинки за лев. На всичкото отгоре трябва да заплатят само 10% от цената веднага, а останалите – разсрочено. Е, разсроченото така си и остава – сякаш до веки веков.  По този повод медиите написаха, че един от потърпевшите си докарал рак. Става дума за Димитър Янев, вторият баща на гърлата Златка Димитрова. Причината за това била именно тази скандална сделка. Плеймейтката укори милиардерът във „Фейсбук”. След излизането си от Биг Брадър тя сподели, че семейството й има наследствена земя на Каваците, къмпинг „Смокиня”. „Имаме къща на първа линия до морето. Всяко лято прекарваме там. Николай Банев обаче иска да я вземе против закона с фалшиви документи”, заяви тя. Хилядите и хиляди декари се оказаха и подлежащи на реституция. Именно сред частните земи били и тези бащата на Златка. Делото се влачи над десетилетие. Проблемът е, че при пожар в сградата на общината – представете си, съвсем случайно изгорели всички архиви. Димитър Янев вече е починал, а сега битката за наследствените земи продължават Златка, сестра й и майка й. По този повод Златката написа на профила си във „Фейсбук”: „Нека всички разберат за задкулисните игри на олигарха Николай Банев! с уважение към него, но не и към делата му!”. – Всичко това е една престъпна публична продан! – заяви публично Евгения Банева. – Наши приятели ни се обаждат да ни кажат, че била започнала нещо като лотария – кой ще спечели правото да плати „невъобразимите” милион и 134 000 лв. за 34 дка от Каваците. Аз мисля, че поне половината българи могат да извадят милион и 400 хиляди от частните си влогове и с удоволствие биха си купили къмпинг „Каваци”.

Колко имат сега?

Близо милион и половина лв. и „поне половината българи” могат да ги извадят – мултимилионерската фамилия наистина е в друг, различен от нашия свят. Фирмите и предприятията им могат да банкрутират, но луксозният техен начин на живот говори, че в чужбина авоарите са повече от достатъчно – за поколения напред.  Оценката на състоянието на семейство Баневи е невъзможна задача заради многото съдебни процедури, свързани с техни фирми, неяснотата около активите на банкрутираните предпрития и финансовото състоние на работещите още дружества.  Със сигурност те не са онзи милиард, което се виждаше дори с просто око само преди няколко години. Но не са и прошляци-милионери.  Печалбите все пак са отивали нанякъде, а въпреки мениджмънтът им размерите им не са били никак малки. Най-вероятно дори при крах на родната империя и конфискация на мръсните пари, преминали през структурите им, те ще си останат с поне 100-150 млн. евро и долари налични от онзи уточнен половин милиард от чуждите секретни служби и 1.2 млрд. по моята оценка.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Веднага след промените за първите демократични избори Николай и Дочка Баневи са сред ръководителите на предизборния щаб на партийния лидер и млада политическа надежда на преименувалата се тогава БСК/БСП Янаки Стоилов.  През 1994 г. Дочка Банева е избрана в ръководството на Гражданско обединение за република (ГОР) с лидер Александър Томов.  Тя е била и патрон на фестивалите на Зорка Първанова (съпругата на експрезидента Първанов) за надарени деца без родители.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ

Съпругата му Евгения Банева се кандидатира на изборите за европейски депутати през 2014 г. като „независима”.

ЩРИХИ

Десетилетия наред Баневи са обикаляли и почивали из целия свят, ала кръкът им никога не е стъпвал на едно място – САЩ Защо ли? Защото им е отказана американска виза.

„КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция…”. Това са редове от секретен доклад на американския посланик у нас Джеймс Пардю.

Четивото е писано през далечната 2005 г… Самият Николай Банев изкоментира доклада на Джеймс Пардю като изключително неизчерпателен и неаналитичен, но не лош като литературно четиво. Като главно лице с присъствие в грамата на бившия американския посланик, Банев определи попадането си там като „обикновена клевета”.  – Това е клевета, но силен човек като американския посланик може да си го позволи… – продължи той.  Според олигарха докладът е особено опасен и представлява намеса в работите на чужда държава. „През годините на т. нар. демократичен преход българският бизнес беше в геноцид!“ – заяви още олигархът. В интервю за „Уикенд” той отрича, че е олигарх: „Аз съм олицетворение на неолигарх. На продажни политици пари не давам. От обществения казан не ям. Така че да ме прощават тези, които ме титулуват. Нямам нищо общо с тази категория търтеи”, отсича мултимилионерът.  В друго ТВ интервю се оказа, че кризата ги е „приземила” – от луксозния им самолет „Чесна” (имаха дори два) на не по-малко луксозната им лимузина „Майнбах”.  Всъщност въпросната лимузина “Майбах”, чиято цена надхвърля два милиона лв. е само едно от трийсетте ултраскъпарски возила в гаража на Николай Банев. Освен тях богаташът от Любимец притежава „Ферари – Тестароса” и две бижута на „Ролс Ройс” – Бентли-та. Счита се, че стойността на автоколекцията се измерва поне с десетина милиона. – Живяла съм на „Даунинг стрийт” и там е пожарната! – отсече Емилия Банова в свое ТВ интервю на въпрос за забележителностите на английската столица и кой е на тази прочута улица. После се присети и за английската кралица. Да, ама не – на „Даунинг стрийт” № 10 е само резиденцията на английския премиер.  Пропускът е напълно необясним за дама, която претендира да е светска, бизнес и интелектуална икона на елита на България. Ала за момиче от дълбоката провинция, с баща-областен номеклатурчик и като бивша секретарка, омаяла шефа си Банев, си е напълно в реда на нещата. Тази трета съпруга на Николай Банев използва друго предаване – на Сашо Диков, в което беше поканена, за да опровергае слуховете, че е била секретарка в компанията. „От Министерски съвет се преместих да работя в АКБ Форес”, закле се тя.  Не лъжеше – като квалифицирана юристка наистина в трудовия й стаж е записана дейността й като експерт в областта на международните договори, които подписва България и по нормативните актове, които издава правителството. Е, всички си знаем, че родният адрес на бул. „Дондуков” поне не предявява претенцията да се мери с онзи на лондонския „Даунинг”, дето я „преместиха” тамошната пожарна.  – Аз съм “черна овца” още от комсомолските си години. Такива като мен могат да превземат властта в БСП само на абордаж. Тях никога не ги канят – твърде опасно е за апаратните послушковци и кариеристи… – така отговаря Николай Банев на въпроса дали му е предлагано участие във властта. Но защо му е участие, след като мощта на парите е всесилна – в България тя купува и продава политиците ни.

Сагата

Всъщност историята на Николай Банев е достойна за автор с перото на Джон Гозуърти – но вместо сага за Форсайтови това ще е сага за българските богаташи, белязани с клеймото на парвенюта. Поне така общественото мнение у нас обсъди третата му поред сватба – с Евгения.  До онзи момент такова светско събитие не беше имало. Оценяваха роклята на булката на около 50 000. Естествено не лева, а паунда.  Лично тогавашният кмет Бойко Борисов се ангажира с церемонията на подписването – той ги бракосъчета. Кумове им бяха също толкова прочути предприемачи – Весела и Димитър Барбукови. Те подариха на младоженците 10-метрова яхта, Баневи им върнаха жеста с червено „Ферари”. Гостите веселеше като подгряваща звезда Лили Иванова, а като пирон на събитието – Джо Кокър. После се подочуха слухове за неуредени финансови отношения, ала всички без съмнения ги отдадоха на завистта. “Дочка беше много съдържателен човек – умна, интересна, пееше хубаво, пишеше стихове, винаги беше душата на компанията. Но не беше никак лесна, тя си носеше своя властен руски характер. Искаше да контролира и бизнеса, а определено нямаше подготовка за това. Тя си беше обикновено момиче – дружинна ръководителка (в ЦК на ДКМС е ръководила чавдарската и пионерската огранизация в цяба България, б.а.). Неминуемо беше разликата в интелектите да доведе до срив в интимните им отношения. Истината е, че ако не се беше разболяла, те щяха да се разделят. Николай е такъв – влюби ли се, разделя се!”. Думите са на майката на Банев – Мария. Доуточнява, че Раиса Колевна, както я нарича на шега, понеже е рускиня, живее в Ямбол, където се намира гробът на дъщеря й и мъжа й. „Николай й е осигурил пълно финансово спокойствие”, споделя родителката.  Само година беше изминало от смъртта на втората съпруга. Връзката между поредната булка и мъжа й беше е започнала пред очите й и се е развивала години наред. Преживяла го е тежко. Казват, че руският корен във фамилията и връзките му в Москва са спомогнали за възхода на новоизпечения олигарх. На една от годишните от сватбата им Дочка подарила на Николай Банев трабантче, цялото изрисувано в сърчица – вероятно за да му напомни пътя от низините към върха и чия е заслугата за изминаването му. Факт е, че докато беше здрава, делата на концернът се развиваха успешно. Наскоро го напомни и доведената му от нея дъщеря. Засъди го.  – Много хора вероятно ще се запитат за какво го съдя, но истинският въпрос е: защо чак сега? Трябваше ми време, за да осмисля фактите, за да събера документите, които са необходими за едно такова дело. Съдя Банев за 1/6 от наследството, което ми принадлежи по наследство от майка ми, но то е буквално нищо в сравнение с придобитото по време на брака им, тъй като Банев всичко е записвал на името на фирмите си. Аз не мога да претендирам за тях, но има други имоти, които подлежат на делба. Не знам дали ще ми повярвате, но го правя не толкова, за да се обогатя, а защото считам, че го дължа в памет на майка си. Банев се изгаври с паметта на майка ми и аз мисля, че е справедливо този човек да бъде наказан по някакъв начин.  Когато майка ми и Николай Банев се ожениха, Банев имаше намерение да ме осинови. Никой не ме питаше искам ли го, или не. Междувременно обаче се отказа – преосмисли идеята си и се мотивира гласно: „Ааа, не е добре да те осиновявам – ти като станеш и моя и нейна, ще наследиш твърде много! Отказвам се да те осиновя!” Беше ми все едно. Никога не съм приемала този човек. И излязох права. Майка ми стана жертва на своята любов към него. Да, това е наистина сага, достойна за написване като онази – Форсайтови.  Нима?! Защото и подареното трабанче, покрито със сърчица като спомен за „началото” е част от голямата сага на фалша…  Гледам кадрите, заснети от Евгений Михайлов късно вечерта на 14-ти декември 1989г. – по време на митинга, който накара тогавашния председател-президент на Републиката Петър Младенов да произнесе сакралната фраза “Най-добре е танковете да дойдат!”, която му струва оставката.  Ясно се виждат и гардовете, които охраняват държавния глава. В един момент камерата случайно се спира, макар и за броени секунди върху лицето на един от тях.  И той е младият тогава бъдещ олигарх Николай Банев.
Онези кадри запечатаха парафирането на една оставка заедно с един неизвестен за публиката, но програмиран още тогава финансов възход.

Пояснения към снимките: Бойко Борисов ги бракосъчетава.  Николай и Евгения Баневи с генерал Бурутин – Началник на Кабинета на Изпълнителния секретар на ОНД (Общество на независимите държави – воен-оплотически и иконически съюз на бивши сставни части на СССР), ген. Лебедев и с българските депутати Георги Колев и Йордан Апостолов в кабинета на ген. Лебедев.

 Григор Лилов, Фейсбук




Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
1. bumerang - ...
09.12.2018 21:08
На тоя и смъртна присъда ще му е малка. Но не е виновен, който яде баницата.
Гнусотия! Лакомия!

Алоууу, другарете, прочетохте ли? Хайде, опровергавайте!
цитирай
2. bojinkata - Добре, но в заглавието пише - и защо ...
09.12.2018 21:44
Добре, но в заглавието пише - и защо ги арестуваха!? В текста няма обяснение. Иначе е ясно - част от получилите бонуси в зелено от Луканов. Кой в куфар, кой в контейнер/червен/.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39739714
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031