Прочетен: 4273 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2013 00:04
Днес ми хрумна да проверя дали случайно Съюзът на преводачите в България (СПБ) не е сред агенциите, сключили фиктивен договор с МВнР за извършване на официални преводи. Оказа се, че са там с договор 2071/10.01.2013. После проверих и в стария списък, който си бях спасила - и там ги има с договор 402/31.01.2002 .
Как не се бях сетила по-рано, че СПБ функционира като мощна агенция за преводи! Ето защо са се срещали често с НАПА и БАППА - като хора на бизнеса, на равни начала. И наистина, тяхното "Бюро преводи" предлага преводи от и на 46 езика, от които около 20 са на техни членове, а за останалите изглежда ползват външни подизпълнители, т.е. посредничат.
Може да се предполага, че имената на техните членове и външни подизпълнители фигурират в списъците, съхранявани в дирекция "Консулски отношения" на МВнР и грижливо пазени скрити от очите на гражданите. Вероятно техните членове не желаят да бъдат включени в публичен Регистър на преводачите.
Защо ли са толкова потайни? Подобно поведение може да се обясни само ако допуснем, че и СПБ прилагат номера на агенциите - внасят списък с утвърдените имена в МВнР, а възлагат преводите на студенти и други лица без необходимата квалификация. После поставят смело печата на съюза и живеят от комисионни.
Навярно им харесва да работят по този начин. Те имат и печати, на които пише „Член на СПБ”. Може би всеки от тях има право да поставя този печат и директно да внася преводи „за легализация” в МВнР? Все едно сключвайки договора с МВнР от името на Съюза, всеки член получава правата на съконтрагент.
За другото сдружение на преводачи - Асоциацията на преводачите в България (АП), не можах да открия друга информация, освен че някои от членовете им имат собствени агенции за преводи. Не ми се занимаваше да проверявам всички – може би щяха да излязат още. Доколкото знам, и членовете на АП имат собствени печати, които им дават известна лична свобода.
Сега разбирам защо на въпроса ми:
"Защо нито веднъж през всичките тези години [вие, сдруженията] не заявихте ясно и недвусмислено, че този Правилник [за легализациите] поставя преводачите на свободна практика в унизително, подчинено положение спрямо фирмите за преводи?"
Ваня Ангелова, член на АП, отговори (вж. бележката под този текст):
„Правилникът” е „най-голямата пречка пред свободата на малките фирми”, а не пред преводаческата гилдия, бих перифразирала аз. Защото не засяга преводачите на свободна практика, които бихме искали да работим с КО директно."
Оказва се, че преводачите от сдруженията винаги са можели да работят директно с МВнР. А останалите преводачи, които са поставени на колене пред агенциите? Сдруженията не се интересуват от тях, вероятно наистина са убедени, че в цяла България няма други професионални преводачи, освен членовете на СПБ и АП.
Ами ако са прави? Какво пречи на агенциите в цялата страна да внасят в КО фиктивни списъци с квалифицирани преводачи, чиито услуги рядко или почти никога не използват, а всички официалните преводи да се извършват от офис мениджърите или от неквалифицирани, ниско платени преводачи?
В крайна сметка е ясно, че и професионалните сдружения на преводачите, както и хилядите малки и големи агенции в страната, се занимават с посреднически бизнес, затова си мълчат и покорно изпълняват незаконните разпоредби на МВнР, верни на вековната българска мъдрост "Кроткото агънце от две майки бозае".
А преводачите от СПБ и АП имат съвсем основателна причина да не забелязват нито беззаконията на МВнР, нито унизителното положение, в което Правилникът поставя непривилегированите преводачи. По силата на сключения договор между МВнР и сдружението, всеки един от членовете му, притежаващ собствен печат, необезпокоявано може да функционира като мениджър на мини агенцийка в рамките на агенцията-майка (сдружението), ползвайки всички облаги от посредничеството, без неудобството да води фирмено счетоводство или да плаща осигуровки и данъци.
Бележка:
Цитатите са от блога на г-жа В. Ангелова:
http://zakonprevodachi2012.blog.bg/novini/2012/12/27/posting-23-ministerstvo-na-pravosydieto-peto-nashe-pismo-do-.1035670
12.02.2013 19:44
Извинете, ако не съм схванала правилно идеята на постинга Ви- труда на добрите преводачи уважавам много и съм им благодарна за хубавите книги и материали.
"По силата на сключения договор между МВнР и сдружението, всеки един от членовете му, притежаващ собствен печат, необезпокоявано може да функционира като мениджър на мини агенцийка в рамките на агенцията-майка (сдружението), ползвайки всички облаги от посредничеството, без неудобството да води фирмено счетоводство или да плаща осигуровки и данъци."
А БЕ РЕНИ - И ТИ ЛИ КАТО ЦВ.ЦВ. ПРАВИШ "ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ"?
МАЛКО ЗДРАВ РАЗУМ ТРЯБВА, ЗА ДА СЕ СЕТИ ЧОВЕК, ЧЕ ТЕЗИ ПЕЧАТИ СА ПОРЕДНИЯ ОПИТ НА СПБ ДА СЪХРАНИ ВЕЛИЧИЕТО СИ В ОЧИТЕ НА СЛЕПИТЕ.
В ПРАВНИЯ СВЯТ СЪЩЕСТВУВА ЕДИНСТВЕНО ПЕЧАТЪТ НА СПБ. НЕ ВЯРВАМ ДА ИМА ТОЛКОВА МАЛОУМЕН ЧИНОВНИК, КОЙТО ДА ПРИЕМЕ ЛИЧЕН ПЕЧАТ НА ЧЛЕН НА СПБ ВЪРХУ "ОФИЦИАЛЕН ПРЕВОД".
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/7325
Отговор:
Добре, съгласна съм, че личните печати може да не се признават от чиновниците в бг учрежденията. Отказвам се от това предположение поради неиздържаност на обосновката му. Обаче факт е, че кадрите, с които се хвалят СПБ, са ценни. Нещо повече, те са и млади:
Сътрудниците на Бюро “Преводи” са професионалисти с широки познания и богат опит в областта на превода. Те са:
• членове на Съюза на преводачите в България,
• преподаватели в СУ “Св. Климент Охридски”,
• преводачи в БНР, БТА, БНТ, Ройтерс,
• млади преводачи, специализирали в чужбина."
ПРЕПОДАВАТЕЛИ В СУ! ПРЕВОДАЧИ В МЕДИИТЕ! МЛАДИ ПРЕВОДАЧИ, СПЕЦИАЛИЗИРАЛИ В ЧУЖБИНА!
Доскоро не подозирах, че и СПБ внася в КО списък със "свои" преводачи, като всяка агенция. Сега, след като това вече е известно, логично възниква въпросът:
Защо се крият имената на толкова високо квалифицирани преводачи? Защо не бъдат включени в Регистър?
(следва)
1. Защото самите висококвалифицирани преводачи НЕ ГИ УСТРОЙВА да бъдат включени в публичен регистър.
2. Защото мениджърите на влиятелните агенции, в чиито списъци фигурират тези висококвалифицирани преводачи (в т.ч. СПБ), НЕ ГИ УСТРОЙВА.
3. Защото държавния апарат НЕ ГО УСТРОЙВА.
Очевидно, всички главни участници в играта са против създаване на Регистър на преводачите?
Всеки си има своите специфични основателни причини, но общата е, че ще изгубят ДОХОДИ:
1. Преводачите ще изгубят допълнителните си доходи от работа в сивата икономика (не твърдя!)
2. Мениджърите на влиятелните агенции (в т.ч. СПБ) ще изгубят доходи от преподписване на утвърдени имена, а използване на евтина работна ръка. (не твърдя!)
3. Държавният апарат ще загуби доходи от таксата за заверка на подписа на преводача, събирана не само у нас, но и в посолствата ни по целия свят (тази такса е отменена още през 2008 г. - вж старата и новата Тарифа 3)
Извод: Заниманията с ДАЛАВЕРИ е основната пречка пред въвеждането на европейски практики в гилдията. Влиятелни ИГРАЧИ в гилдията са посъветвали министъра:
- да подеме кампания в сталинистки дух срещу некачествените преводи, за да се създаде масова психоза (спомнете си взрива от медийни публикации през май-юни 2012);
- да издаде заповед само за вътрешни нужди в министерството, за да не може да се оспори, защото МВнР няма право да се намесва в частния преводачески сектор;
- да накара служителите в КО да продължат да сключват стария договор за всякакви официални преводи.
СХЕМАТА Е БИЛА БАЗИРАНА НА ПРАВИЛНИЯ РАЗЧЕТ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА ИСКА ПРОМЯНА В СТАТУКВОТО ОСВЕН 2-3 "СТРАДАЩИ ОТ КВЕРУЛАНТНА ПСИХОЗА" ;)
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/7250