Адресът за обществени консултации е www.strategy.bg и по-точно:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=844&success=1#addcomment
Днес написах следния коментар, разделен на няколко отделни постинга за по-лесно четене:
Чл. 7, т. 5: Да се премахне „и преводи на документи” от изброените консулски услуги.
Коментар: Преводите на документи не са консулска услуга, а свободна икономическа дейност, код 74.30 „Преводаческа дейност" по КИД-2008. Консулските услуги имат различен код - 84.21 „Външни работи”: „дейността на Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства и мисии в чужбина или в службите на международни организации”.
Чл. 14 (1), т. 2: Да се премахне „Заверка на подписа на преводач” от изброените нотариални дейности, които изпълняват КДЛ.
Коментар: Таксата за такава заверка не съществува в Тарифа № 3, в сила от 23.04.2009, по която съгласно чл. 34 от настоящия проект за закон се събират таксите за консулско обслужване. Съществувала е в предишната Тарифа № 3 (чл. 16), но е отменена преди няколко години.
Чл. 14 (2): Тук е записано, че КДЛ легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на ГПК, на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, на двустранните договори за правна помощ и международните актове, в сила за България.
Коментар: Не е възможно да се легализират и заверяват документи в съответствие с разпоредбите на Правилника и в същото време в съответствие с разпоредбите на международните актове, в сила за България.
Общ коментар към проекта за този закон:
Не се прави ясно разграничение между консулски и преводачески услуги.
Прави се опит да се вкарат в закон остарелите разпоредби на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Какъв е този Правилник за легализациите, заверките и преводите
Става дума за един стар вътрешен правилник на МВнР от 1958 г., посл. изм. 25.12.1990 г. В него се съдържат тромави, усложнени процедури по легализиране, при това задължително обвързани с превод, в противоречие с Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001.
По време на последното му изменение (25.12.1990 г.) в сила все още е била старата Конституция на НРБ, поради което в Правилника е останала разпоредба за държавен монопол върху всички преводи на документи в страната и в чужбина (чл. 2а, ал. 1), в противоречие със сега действащата Конституция на РБ.
За необходимостта от осъвременяване на Правилника подадох сигнал до Омбудсмана на 30.07.2012 г., и получих отговор (Изх. № 3058/02.11.12 г.), в който се казва: „От Министерството на външните работи се получи уверение, че ще се обсъдят възможностите за актуализиране на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа”.
За противоречията между разпоредбите на Правилника и по-висши нормативни актове официално са уведомени, не от мен, дирекция „Консулски отношения” на МВнР, Върховна административна прокуратура и Народното събрание, като всеки момент се очаква отговор.
Считам, че е много по-наложително първо да се актуализира Правилникът, а после да се пише нов закон. Очаквах и все още очаквам с новия закон да очертае ясно и недвусмислено границата между консулските и преводаческите услуги.
