Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2013 13:30
Адрес на статията:
http://econ.bg/Интервюта/Нови-изисквания-убиват-малките-преводачески-агенции_l.a_i.406585_at.3.html
Със заповед от 31.05.2012 г. е одобрен нов типов договор за извършване на официални преводи за нуждите на консулското обслужване в МВнР. В нея не се споменават никакви изисквания:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/zapoved.pdf.
Агенциите решават, че с тази заповед МВнР одобрява нови изисквания към тях -
Води се ненужно дело срещу заповедта. ВАС потвърждава, че заповедта не представлява намеса в частния бизнес.
ВАС, 3-членен състав, 23.10.2012:
ВАС, 5-членен състав, 24.01.2013:
Със заповедта МВнР наистина не се намесва в частния бизнес.
Намесва се обаче с договора. В него липсва същественото уточнение, че официалните преводи са само „за нуждите на консулското обслужване в МВнР”, публикуван е отделно от заповедта, липсва и обозначение, че е приложение №1 към заповед № 95-00-152 / 2012 :
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/contract_for_translations.pdf -
Агенциите години наред са свикнали да сключват такъв договор, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им е вперен в добавените нови изисквания – те са там, в договора.
Договорът се сключва на основание чл. 2а, ал. 2 от един вехт вътрешно-ведомствен Правилник за легализациите, заверките и преводите от 1958 г., посл. изм. 25.12. 1990, който МВнР тачи като светиня, защото в чл. 2а, ал. 1 от него пише, че преводите на всички документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Pravilnik(1).pdf
Преди 50-тина години, когато е бил приет този правилник, МВнР наистина е извършвало всички преводи на документи. Имало е цял отдел щатни преводачи. По-късно започнало да възлага част от преводите на фирми, а накрая съвсем престанало да превежда, но си е запазило договорите. На практика от много години агенциите сами си търсят клиенти и работят, без да чакат МВнР да им възложи каквато и да е работа. Обаче по договор МВнР все още се води ВЪЗЛОЖИТЕЛ, а преводаческите агенции – ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Понеже никакви преводи НЕ се възлагат, в договора липсват клаузи, уреждащи срокове и възнаграждения – факт, който така смути ВАС, че 3-членният му състав определи договора като „оферта към неограничен брой субекти”, забравяйки, че оферта се дава от кандидат-изпълнителите, а не от възложителя, а 5-членният състав благоразумно замълча по този въпрос.
Агенциите обаче не се притесняват, че Възложителят им е фиктивен и на практика нищо не им възлага. Те си имат свое обяснение – договорът е „лиценз”. МВнР също не се притеснява: на сайта си пише, че оторизира агенциите:
http://www.mfa.government.bg/bg/pages/51/index.html
А същевременно обяснява на Омбудсмана, че договорът не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите:
В края на 2012 г. МВнР прекратява всички договори с агенции (над 1500), като им изпраща уведомително писмо:
Прекратяването се обяснява с издаването на заповед № 95-00-152 / 2012 г. и агенциите са поканени съвсем учтиво, ако желаят да продължат дейността си по извършване на официални преводи, да направят предложение за сключване на договора с новите изисквания, като приложат документи по списък, публикуван на сайта на министерството:
http://www.mfa.government.bg/uploads/files/List_docs_contract_translate.pdf
Списъкът, който би трябвало да е Приложение № 2 към цитираната заповед, също е публикуван отделно от нея и без никакво обозначение откъде се е взел. Всъщност той съществува от дълги години и агенциите са свикнали с него, както и с договора, затова не забелязват нищо нередно или пък смятат, че е маловажно. Погледът им отново е вперен само в добавените нови изисквания – те са и там, в списъка, както и в договора.
Уплашени да не останат без „лиценз”, агенциите бързат да подновят договорите си и обещават да изпълнят новите изисквания. МВнР смело твърди, че „новият договор не засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като той е предоставен на свободната воля и преценка на доставчиците на преводачески услуги да решат дали да го сключат”, т.е. изобщо не е задължителен.:
Обаче изискването за сключен договор с МВнР отдавна в залегнало в редица закони и наредби и затова всевъзможни институции и учреждения продължават да го изискват. На практика агенция, останала без договор, губи право да извършва официални преводи за всички нужди на цялата икономика, а не само за нуждите на МВнР. Така е било в продължение на дълги години и всички са свикнали с това положение. МВнР нито отрича, нито потвърждава, че новият договор е само за един вид официални преводи, а набляга на факта, че сключването му не е задължително и не представлява намеса в частния бизнес.