Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2013 02:23
Във фейлетона „Защо е нужно нотариусът да заверява подписа на преводача?” написах, че за разлика от преводачите, нотариусите не предоставят подписите си на посреднически агенции и по този начин избягват опасността да им бъдат фалшифицирани подписите.
Но после се замислих, че при съвременните технически средства това едва ли е достатъчно. В днешно време всеки би могъл да се снабди с нечий подпис, без да чака да му бъде предоставен, да го сканира и да го използва, без да иска разрешение от лицето (това е престъпление!).
Но как тогава е осигурена защитата на нотариусите от фалшифициране на подписите им? Кое ги предпазва? Дали печатите им? Дали Нотариалната им камара? Дали регистърът им, където всеки нотариус е вписан под уникален номер? Не. Печатите също могат да се фалшифицират, Регистърът и Камарата служат по-скоро за престиж.
И тогава се сетих, че нотариусите вписват всяка нотариална сделка в някакъв регистър към Агенцията по вписванията или към Съда, не знам точно. В Закона за нотариалната дейност пише къде се вписват документите, как се води служебен архив и каква информационна система има за целта. Едва след като е вписана, сделката се счита за сключена. Потърсих в интернет нещо по въпроса и попаднах на следната публикация в „Монитор” от 2006 г:
„Измамник фалшифицира подписа на нотариус
Едноличният търговец от село Синьо Бърдо Васил Димитров Пенчев е фалшифицирал два договора с фирмите "Афин България" и ЕТ "Октопод - 2000 Сергей Борисов" и е източил около 180 000 литра гориво от врачански бензиностанции.
Фалшиви се оказват и печатите на столичния нотариус Борис Янков върху документите. В прокурорско постановление на прокурор Момчил Георгиев от СРП през септември се иска той да бъде привлечен към наказателна отговорност и да му бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". Проверката обаче е установила, че договори с такива номера не фигурират в неговия регистър, а подписът върху документите не е негов. "Най-вероятно печатите са взети от други документи, заверени при мен", предполага нотариусът, който научил от публикации в "Политика" и "Монитор", че има искане да бъде привлечен към наказателна отговорност.
"Не виждам защо трябва да нося наказателна отговорност за нещо, което не съм извършил", казва Янков.”
http://www.monitor.bg/article?id=99197
Така стигнах до идеята всеки превод на официални документи и други книжа да се вписва в някаква информационна система – към Агенцията по вписванията, примерно. Под понятието "превод на официални документи и други книжа" разбирам превод, който носи декларация за верността, синоним: "официален превод". Вписването да съдържа данните от декларацията за верността на превода – име на преводача, вид на документа, идентификационен номер и дата на документа. Вписването да се извършва лично от самия преводач с неговия електронен подпис. Информационната система на свой ред издава номер за всеки вписан документ и този номер (от инфо системата) се добавя към декларацията за верността. Чак тогава официалният превод се разпечатва и украсява със свинска опашчица и печат. Може и върху фирмена бланка да се разпечата – да стане още по-красив. Преводачът съхранява в електронен формат извършените и подписани от него официални преводи.
И така, под понятието "заверен" превод, синоними: "легализиран", "сертифициран", разбирам официален превод, вписан лично от преводача с електронния му подпис в информационната система за регистриране на официални преводи. След такава заверка е готов за предаване на клиента. Никакви агенции и никакви служители от КО нямат право да се изреждат да го "заверяват" допълнително.
Струва ми се, че въвеждането на такава практика е по-важно дори от съставянето на Регистър на преводачите и евентуална Камара на преводачите. Живеем във време на невероятни технически средства – за добро или зло. Дали ще бъдат използвани за улесняване извършването на измами или за предотвратяването им, зависи най-вече от компетентността на хората на отговорни позиции и ефикасността на държавната администрация.