Трябва, разбира се. Не на нас обаче, а на гражданите. По принцип всеки има право да извършва преводи - дейността не подлежи на лиценз (разрешителен режим). Всеки може да се подписва под извършения от него превод, да декларира, че отговаря по чл. 290 от НК и да носи лична отговорност, дори да не е подписвал предварително клетвена декларация пред нотариус - законът е в сила. Друг е въпросът как ще бъдат гарантирани правата на потребителите на преводачески услуги (граждани и фирми) да получат качествена услуга, да не бъдат лъгани от хора с ниска квалификация и/или липсващи морални устои. Тук е мястото на държавата. Тя трябва да се погрижи, като осигури достъпна информация за квалифицираните преводачи в страната. За съставянето на регистър на преводачите е достатъчно да се издаде една наредба - така съм писала до МС на 16 януари  т.г. Сега вече си мисля, че една заповед е достатъчна. Просто една заповед, че от дата еди-коя си (примерно 01.07.2013) преводачите с еди-каква си квалификация влизат в публичен регистър. Мотивация  - грижа за правата и интересите на гражданите, хармонизиране с практиките на ЕС. Към заповедта - Приложение (Условия, на които трябва да отговарят преводачите).

 Няма защо да се усложнява излишно. По-нататък, като се появят много желаещи за включване в списъка, може да се помисли и за изпити, респ. повишени изисквания. Кой още не е разбрал, че към момента агенциите в България са повече от квалифицираните преводачи?

Източник:
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/9075#9095