Анонимен (аз, бел. блогър)  #1162 2012-07-11 18:38

Днес ще се опитаме да обясним защо новите изисквания биха могли да се тълкуват като конфликт на интереси.

Съгласно чл. 8 от Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, цитирам:

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 26 от 2009 г.) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Това означава, че за да се предотврати и разкрие конфликт на интереси, е необходимо наличието на:

1.„[л]ице, заемащо публична длъжност”, т.е. държавен служител;

2. „дейност в частен интерес”, т.е. в полза на частни фирми.

По т. 1. Представителят на КО е именно „лице, заемащо публична длъжност”

По т. 2. Категоричното изискване, изрично посочено в новите договори, щото преводаческите фирми да се сертифицират, ако желаят да подпишат договор за възлагане на официални преводи (фалшив / нищожен договор, с който уж се възлага на фирмите да извършват официални преводи, но липсват основните реквизити на договор за възлагане, такива като срокове и възнаграждения) на основание остарял (недействителен, неотговарящ на действителността) Правилник, в който се изказва неистинното твърдение, че преводите на официални документи в страната се извършват от МВнР – това е именно „дейност в частен интерес” . В чий интерес? На големите преводачески агенции ли? Не. Баш големите вече са се сертифицирали. Дейността е в интерес на сертифициращите фирми, т.е. КО използва публичната длъжност (държавната служба), за да прокарва наредба (нови изисквания) в интерес на няколко частни сертифициращи фирми, които вероятно са клонове или представители на частни чуждестранни фирми, показвайки пълно незачитане на европейските директиви [да се цитира] и пренебрегвайки конституционното право на труд на стотиците български фирми за преводи, извършващи напълно законна преводаческа дейност по Търговския закон. Нещо повече – всички български фирми за преводи са сложени под общ знаменател и обвинени колективно, че извършват некачествени преводи , без представяне на доказателства. Това унизително голословно обвинение идва от КО – дирекция към МВнР, която от 10 години насам поставя печат със следното съдържание, цитирам [да се цитира съвсем точно печата, че не отговарят за верността на превода]. Този печат КО поставя при извършване на легализации.

Забележки.

Печатът, който КО поставя при извършване на легализации, че не отговарят за верността на превода, противоречи на Правилника за легализациите, където все още стои текстът за тяхната отговорността. Стои, защото стои и текстът, че преводите в страната се извършват от МВнР.

Печатът, който КО поставя при извършване на легализации, че не отговарят за верността на превода, противоречи и на текста на договорите, сключвани с фирмите от 2002 г. насам, Преди това имаше съвпадение между съответния текст в Правилника и в договорите с фирмите (ние пазим първия си договор от 1994 – там пише, че отговарят), но оттам насетне настъпва пълно разминаване.

Изричното изискване да сключват договори само с фирми противоречи и на собственото им изявление – официално, на сайта им – а именно, че за извършване на официални преводи сключват договори с преводачи. Да, така пише – с преводачи. Знаем, защо не го правят – те самите обясняват, че имат много преводи и им е по-удобно да ги възлагат на големи фирми. Е, като е така, да си оправят правилниците.

А, малко по въпроса за възлагането на големи фирми. Може наистина да са възлагали преводи – имам предвид да са пращали документи за превод и да са плащали на големи фирми за извършването им. Ако са го правили, от една страна – добре, изпълнявали са си договорните отношения, от друга – зле, как така ще дават на едни, а ще пренебрегват други? Това би било класически случай на конфликт на интереси или може би на злоупотреба със служебно положение.

В заключение, трудно би могло да се каже, че взискателният КО дава добър пример с дейността си. Правилникът за легализациите стои неактуализиран от 20 години – в пълно противоречие и с Търговския закон, и с реалната дейност на КО, и с печата, който поставят на документите при легализирането им. Договорите, които КО сключва с фирмите, са неиздържани от правна гледна точка (фалшиви / нищожни). А сега и тези странни нови изисквания, обслужващи частни интереси, че дори май небългарски ...