абе защо нашето външно министерство си е присвоило някаква роля
на контрольор на подписа на преводачите? щом като преводачът
носи наказателна отговорност, за какъв чеп документите
се носят в министерството?
в Германия преводачите си имат печати и си гарантират
преводите с тях, имат си регламентация за тази дейност.
във Франция подобно - преводачите минават строга селекция
пред съда и стават нещо като вещи лица, като списъкът с преводачите
към съда се ползва от всички ведомства, например префектурите
и нашето посолство включително, ако някой реши да ползва други
нелицензирани преводачи, да си бере гайлето, някъде може и да минат,
ама в префектурата не минават, там търсят да видят печата на
преводача и името му, дали е от списъка на съда, желязна работа,
при това плащаш само на преводача.
а в Бг фирма след фирма наредени, докато ти отиде папирата
от провинцията във външно, и всички те таксуват, мани, мани...,
а не дай Боже да ти е спешна работата...
по въпроса за регистрацията в сайта на външно, да не се правят
на калинки, излизащите са на отчет, та чак и в общината знаят
кой и къде пребивава, пресен случай това лято, получавам
писмена покана от община Варна да се обадя на техен цитиран
телефон за справка, аз бях в отпуск в момента в Бг и като
добросъвестна гражданка звъня, а дамата ме пита дали
все още пребивавам във Франция, смях не, по-скоро плач в залата,
и ще ми казват ПО ЖЕЛАНИЕ да се регистрирам
при излизане, де мотика дееееееее
Тук аз пак се обадих:
Години наред МВнР е сключвало и все още сключва договори за извършване на официални преводи с фирми за преводи, а в чужбина – с преводачи. Основанието на договорите е чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Това е един вътрешно-министерски правилник на дирекция «Консулски отношения» от 1958 г., посл. изм. на 25.12.1990 г., съгласно който всички преводи на документи в България се извършват от МВнР, а в чужбина – от съответните консулски или дипломатически представителства (чл. 2a, ал. 1). Правилникът е бил достоверен преди много години, но днес е безумно стар и неадекватен. Договорите с МВнР са фиктивни и напълно излишни. Проблемът е, че няма кой да го каже - от официална трибуна. http://rennie.blog.bg/ В правилника се съдържат тромави, усложнени процедури по легализиране, при това задължително обвързани с превод, в противоречие с Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 30.04.2001. Много по-наложително е първо да се актуализира Правилникът, а после да се пише нов закон. Може би това законче-недоносче е скалъпено набързо заради една недомислена министерска заповед 95-00-152/31.05.2012 на "реформатора" Николай Младенов, с която се одобрява "проект на нов типов договор за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа за нуждите на консулското обслужване в МВнР (Приложение 1). "Адвокат, #7821, 2013-02-26 15:42:
Младенов наистина имаше желание да направи реформа в посока повишаване качеството на преводите. Беше убеден от ваши хора, че за целта е необходимо да намали броя на агенциите помияри, като повиши изискванията. Логично, нали? Затова се реши да се променят условията в договора. Но основанията липсваха. Тогава се реши да се издаде заповед 95-00-152/31.05/2012 г., като в нея формулировката бъде такава, че да не подлежи на оспорване по съдебен ред. Приложенията към тази заповед бяха подменени. Както се и очакваше, никой не забеляза, всички смятаха, че заповедта трябва да "падне". След като това не се случи, агенциите започнаха да се сертифицират една по една. Поради известни неприятности, се наложи да се отупа от прахта един стар проектозакон за консулското обслужване и да се предложи за приемане. Очакваше се да мине без съпротива. Междувременно правителството подаде оставка.”
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/7800
И тъкмо успях да си постна коментара, в. "Сега" си обнови страницата с новия брой за следващия ден - 28.02.2013. А беше едва около 21:00 ч.! Разбързаха се нещо ... :) 

Днес, 28.02.13, забелязах, че късно снощи се е появил още един коментар, пак от читателя, който вчера през деня коментира "абе защо 
нашето външно министерство си е присвоило някаква роля
на контрольор на подписа на преводачите?"  - много интересен коментар:

"повтарям, външно министерство чрез консулската си служба в Париж
не извършва никакви преводи, на сайта на българското посолство
тук е посочен списъкът с одобрени от ФРЕНСКИЯ съд преводачи
от/към български език.

а тези правилници и наредби, дето си ги измисля външно, за да мотае хората
да си дават парите по фирми за преводи и легализация, е работа направо
за съд ! то кое ли не е за съд де...

от 2001 година съм заклет преводач към бг фирма, работих 4 години
в офис на преводаческа фирма и знам как стоят нещата в бг,
от няколко години съм в Париж и виждам как са нещата тук, изводът е ясен,
външно просто се маха от играта, само че кой ще го свали, като клиентите
са винаги надупени, понеже документите им трябват бързо, за да заминават,
и дават мило и драго само да стане работата, ех мъкоооо..."