Това е фейлетон под формата на тържествена реч  с лек предизборен привкус по случай годишнината от влизането в сила за България на Хагската конвенция за апостила:

Дами и господа, угрижени да не си загубим бизнеса, пропускаме една немаловажна подробност. Днес се навършват 12 години, откакто Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове влиза в сила за България - 30.04.2001 г.

За съжаление и до ден днешен България отказва да спазва тази конвенция, а МВнР се държи така, сякаш никога не е чувало за нея. Текстът й не може да се намери на сайта на МВнР, а стотици „оторизирани от Външно” агенции безнаказано сеят дезинформация в интернет за това как се легализират документи. В България все още е широко разпространена заблудата, че за да се легализира, документът трябва да бъде преведен от оторизирана от МВнР агенция за преводи.

"Оторизацията" на агенциите се извършва чрез фиктивен договор с МВнР за възлагане на работа на основание остарелите и незаконосъобразни разпоредби на един вътрешно-ведомствен правилник на дирекция "Консулски отношения" в МВнР от 1958 г. посл. изм. 1990 г. - 11 години преди влизането на Хагската конвенция в сила за България. Този правилник и днес - 12 години след влизането й в сила, все още се съхранява грижливо в непроменен повече от 22 години вид. (ръкопляскания)

Неуважението на МВнР към Хагската конвенция за апостила се демонстрира от следната окастрена публикация на текста й:

http://www.mfa.government.bg/uploads/files/Hagska_konvenciq_Apostil.pdf

А ето тук можете да се запознаете с пълния текст на конвенцията. Извиняваме се, че преводът не е идеален. Това се дължи на факта, че в продължение на 12 години не се е намерил никой да я преведе официално и затова все още се използва неофициален, анонимен превод:

http://ivora.info/pdf/konvencia.pdf

Но нека най-напред си изясним самото понятие легализация.

Първо, легализацията представлява тежка и сложна поредица от бюрократични процедури по удостоверяване истинността на даден документ. Процедурите включват поставяне на печати и подписи на минимум две места в страната, от която произлиза документът и после на още минимум две места в страната, където документът се представя.

Второ, изискването за легализация на документите е премахнато от Хагската конвенция, като е заменено с еднократно поставяне на семпла, унифицирана заверка, наречена апостил. 

Моля, обърнете внимание, че и легализацията, и заверката с апостил се отнасят за самите документи, а не за преводите на документите!

Именно изискването за преминаване през скъпи и времеемки процедури е отменено от Хагската конвенция. Крайно време е да престанем да употребяваме понятието "легализиране чрез апостил"  - то е правно недоразумение. А обясненията, че за да се признае в чужбина, апостилираният документ трябва да бъде преведен на чужд език, граничат с престъпно невежество. (ръкопляскания)      

Цели 12 години след влизане в сила на Хагската конвенция за България, дами и господа, МВнР продължава да сключва договори с агенции за  "преводи и легализация". Постигнатата през годините симбиоза между държавен орган и частни фирми е уникална в световен мащаб. Отношенията им от научно-сексуална гледна точка са садо-мазохистични или, казано на популярния понастоящем герберски език  – благодаря, г-н Борисов! – те са от типа  „Бий ма, ба, бий ма, ама ма обичай, бааа!”  (ръкопляскания и подсвирквания)

Моля, запазете тишина, дами и господа, моля ви, много ви моля! Благодаря!

И ето че тези дни Европейската комисия внесе предложение за още по-голямо опростяване на процедурите по взаимно признаване на документите чрез отпадане дори на заверката с апостил.

„„Когато преминавате границата, не ви се налага всеки път да искате от своето министерство на външните работи да потвърди, че паспортът ви действително е паспорт - тогава защо е нужно да го правите за акта за раждане?”, каза Вивиан Рединг, заместник председател на Европейската комисия и комисар на ЕС по въпросите на правосъдието.

„Съгласно приетите предложения на Комисията вече няма да бъде необходимо гражданите и предприятията да представят скъпи „легализирани” копия или „заверени” преводи на публични актове, когато например регистрират къща или дружество, сключват брак или подават молба за карта за пребиваване. 12 категории публични актове ще бъдат автоматично освободени от формалностите като „апостил” и „легализация”, които понастоящем се изискват за около 1,4 милиона документа годишно в ЕС. Премахването на тези изисквания ще спести на гражданите и предприятията в ЕС до 330 млн. евро, без да се броят спестеното време и избегнатите неудобства.”

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-355_bg.htm

 В същото време в България продължават да се легализират документи по реда на глава втора от станалия печално известен правилник на дирекция „Консулски отношения” в МВнР, разпоредбите му наскоро получиха съживителна инжекция и се радват на нов живот в предложения лично от бившия министър на МВнР, г-н Николай Младенов проектозакон за консулското съдействие и консулските услуги, който вече е внесен в законодателната програма на НС. Очевидно случващото се има някаква необяснима на пръв поглед цел. Каква ли е може да е тя?

Както знаете, дами и господа, ГЕРБ винаги е полагал грижи за стимулиране на автентичното народно творчество. Наличието на този правилник успя да обогати литературния фонд на страната с един новаторски, авангарден роман, част от който ще си позволя да цитирам във връзка с гореказаното, наред с първите критични отзиви за него – силно позитивни, разбира се (ръкопляскания):

„в никоя тарифа за държавните такси няма такса за заверка на подпис на преводач от 2008 г. насам."

 

Няма, няма, обаче гражданите отде да знаят, че няма? Я да ги изпързаляме и тях - колко му е!

 

-- Преводите, уважаеми граждани, са български документи на чужд език! Ние заверяваме подписите на преводачите върху тези документи. Моля, вижте Тарифа 3 и плащайте таксата, хич не се ослушвайте, ами даааа, така яааа! Добре. Вършим консулска дейност, та се пушек вдига! Не забравяйте, че таксата се плаща в държавни таксови марки, не пощенски, бе, специални държавни марки!

 

(настрани) Ма ногу кофти тоз мат"рял, еееееей! Обясняваш му, обясняваш му, то все не разбрало!

 

 

Гост  #6560  2013-01-16 00:59

 Правилника на КО е баш измамата на века - на два века по-точно. В него пише, че Външно легализира поголовно де що види документ наред (Глава втора) и извършва всички преводи на документи и други книжа в цялата страна (чл. 2а, ал.1)

 

--- Айде на легализацииии-тееееееееей! Леее-гализациииииий пу редъ на Главъ фторъъъ!!! Туй ко е, ма? Документ ли е?  Давай го тука да го легализираме! Айде на легализацииийтееееей! Леее-гализа-циииииий правим секакви пу редъ на Главъ фторъъъ !!!

 

Гост  #7041     2013-01-31 17:37

 този така наречен роман е пълен идиотизъм с безброй повторения.

 

Литературен критик  #7043 2013-01-31 17:45

 

Многобройните повторения на постингите в този авангарден роман-петиция са рефлексия на многократно повтарящите се имена на преводачи в дълбоко засекретените по онова време списъци. Сега вече, когато списъците са пред нас, ясно се вижда, че авторът интуитивно е постигнал точен брой на повторенията в романа и в списъците, което е невероятно постижение, дори само поради което романът заслужава Нобелова награда за литература, след като вече зае достойно място в Книгата с рекорди на Гинес за роман с най-много повторения. Овации, дами и господа, за първия български роман, спечелил световна слава!

   

Литературен и художествен критик  #7044 2013-01-31 18:31

Художественото оформление на корицата, дами и господа, заслужава специално внимание.

То е още по-уникално, ако изобщо има накъде повече, нооо - оказва се, че имало било, даааа. (ръкопляскания на щастлива публика)

 

Представлява овална сърцевина с два надписа извити като дъга над и под нея, които оформят вечния кръговрат на живота:

 

1/Горе - "България - страна на глупаците!

2/ Отдолу: "България - Рай на мошениците!"

 

В центъра на овалната сърцевина - "Тримата глупаци" на Доньо Донев - олицетворение на трите властови институции - Народното събрание, Президентството и Министерския съвет.

 

Тримата глупаци се возят в каручка, с впрегната в нея щастлива свиня и управлявана от мутра с килнат калпак, бухалка на рамо и пура в устата.

 

Изпълнението е на световно известния карикатурист и носител на Нобелова награда г-н Комарницки! Моля, заповядайте г-н Комарницки, заемете мястото си до автора!

 

Acknowledgements:

http://www.segabg.com/article.php?id=634762

 

 Vita brevis – ars longa, дами и господа! Благодаря! Благодаря! (бурни, нестихващи ръкопляскания)

 

*Забележка към заглавието: няма такива ! Преводите не подлежат нито на легализиране, нито на апостилиране. Само документите подлежат на легализиране или апостилиране. Не бъркайте понятията "документ" и "превод на документ"!. Нещо повече, дори и самите документи, на които се поставя апостил, не подлежат на легализиране. Не бъркайте понятието "легализиране на документ" и "заверка с апостил на документ (апостилиране на документ". Терминът "легализиран превод" , използван в съвременното българско законодателство, ще трябва да се коригира, като се замени с правилния - "заверен превод" или "официален превод". Терминът "легализиран превод", използван в преводи на европейски директиви на места, където в оригинала е "certified translation", също ще трябва да се коригира, като се замени с правилния - "заверен превод" или "официален превод", още повече че на някои места е превеждан като "заверен" или "официален" и по такъв начин се е получил разнобой (непоследователност) в превода на един-единствен термин - "certified translation". "Certified translation" не означава нищо друго, освен превод, който носи името и подписа на преводача, който го е извършил и който носи наказателна отговорност за верността му (В РБ - по чл. 290 от НК). В държавите, където има официален регистър на преводачите, не е необходимо регистрираните преводачи да ходят при нотариус и пред него да полагат подписа си.  В държавите, където няма официален регистър на преводачите, подписът на преводача се заверява от нотариус, за да се гарантира, че е истински, защото - повтарям - преводачите са лица, които носят наказателна отговорност по чл. 290 от НК (в РБ - до 5 години затвор!) и извършването на официални, заверени "certified" преводи не е само привилегия, а и сериозна отговорност..