Анонимен (аз, бел.блогър) #1152 2012-07-11 00:45
На какво основание се сключва и какво урежда договорът с КО
Вчера коментирахме, че договорът, с който КО ни възлага да извършваме официални преводи е фалшив [може би правният термин е нищожен?], тъй като не урежда възлагане на конкретна работа и не упоменава срокове и заплащане за изпълнението на възложената работа.
Сега ще разгледаме на какво основание се сключва и какво всъщност урежда въпросният договор.
Договорът с КО, цитирам „се сключва на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа”.
Чл. 2а, ал. 2 от въпросния правилник гласи:
„(2) Министерството на външните работи, респективно отдел "Консулски", може
да възлага с договор преводите да се извършват от държавни, обществени,
кооперативни и частни фирми.”
Преводите? Кои преводи? Отговорът се дава в самия чл. 2а, а именно:
„Чл. 2а (Нов - ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.) (1) Преводите на
документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на
външните работи […]”
Непредубеденият прочит на този член ни оставя с впечатлението, че всички документи, нуждаещи се от официален превод – от цялата страна – задължително първо се внасят в МВнР, откъдето след това се пренасочват към фирмите, сключили договор с КО, превеждат се и се връщат отново – този път за легализация?
Така ли е? Не е така. Защо? Защото клиентите идват при нас и на нас дават материали за превод. А ние защо не ги изпращаме в МВнР? Защото извършваме законна преводаческа дейност като частни фирми. Ние не сме подчинени на МВнР. Ние сме регистрирани напълно законно по Търговския закон. Всяка законно регистрирана по ТЗ фирма има право да си върши дейността, която е посочила като свой предмет.
А какъв е нашият предмет на дейност? Извършване на преводачески услуги, вкл. на документи, нуждаещи се от легализация. Единственото, което една частна фирма за преводи няма право да извършва, е самата легализация на вече преведените документи. Нелепо е КО да ни възлага с договор да вършим дейност, която не е забранена от закона и за която именно сме регистрирали фирмите си. Юридически ние не сме подчинено ведомство на КО, а независими фирми със законна дейност по силата на Търговския закон.
КО нито ни е работодател, нито лицензодател.
Да, малко разяснения за лицензирането, защото се ширят много заблуди по този въпрос и се използват лаишки термини като „лицензирани агенции”, „оторизирани / заклети преводачи” и прочие. Мнозина сред нас все още вярват, че КО ни лицензира чрез въпросния договор. Или оторизира – все там. Не. Дейността ни не е сред подлежащите на лиценз (справка: Закон за стопанската дейност). Просто не е. Други дейности подлежат, не нашата.
И така - какво всъщност урежда договорът с КО?
1. Възлагане на работа? – Оказва се, че не е това. Поне на нашата фирма (регистрирана 1994) и на колегите, които познаваме, никога досега не се е случвало КО да изпрати документи за превод от български на чужд език, за което да ни заплати. Е, тогава наистина би имал право да изисква от нас и сертификати, и офиси, и служители, и всичко – ако ни плащаше. Ако ни, но не ни!
2. Лицензиране/оторизиране? – Оказва се, че не е и това, защото дейността ни не подлежи на лицензиране (вж. Закона за стопанската дейност), а се подчинява единствено на Търговския закон. Няма забрана за извършване на каквито и да е преводи. Единственото изискване е преводачите, извършващи преводи на официални документи, издадени от държавни институции, да са подписали пред нотариус клетвена декларация, че им е известна наказателната отговорност при констатиране на неверен превод. И тук КО няма никакви заслуги.
Заключение
Договорът с КО се сключва на основание на недостоверен Правилник за легализациите и т.н., неактуализиран от 1990 г. [да е провери тази ли точно е годината на последното му изменение], съгласно който не само легализациите, но и преводите в България се извършват от МВнР.
КО нито лицензира, нито оторизира фирмите и преводачите. Фирмите се регистрират и функционират по Търговския закон. Законът за стопанската дейност изрично посочва точно кои дейности подлежат на лицензиране. Преводачът носи пълната отговорност за превода си по Наказателния кодекс.
Сегашните напрегнати отношения между МВнР чрез КО и фирмите за преводи са резултат от стечение на редица объркани обстоятелства, недоразумения, остатъци от времената преди повече от 20 години и дългогодишно пасивно поведение от страна на независимите търговски дружества – преводаческите фирми и агенции. Не само новите изисквания, но дори и подписването на какъвто и да е договор с КО, е груба държавническа намеса в напълно законна дейност.
By the way, някой знае ли какви въпроси се задават в съда и какво точно се обсъжда, кой е нашият адвокат?
Анонимен (това не е O"Simson. бел. блогър) #1153 2012-07-11 09:13
Колеги, от досега написаното само това обобщено от 1152 обхваща същността на проблема. Ние сме регистрирани по Търговския закон и като такива субекти можем да извършваме стопанска дейност и сключваме договори, които ни устройват или не. Всчки тези наредби и последвали поправки са от времето, когато нямаше Търговски закон и апостили и нещата в България ставаха по един по-различен начин. Наистина договорите с КО са нищожни, тъй като не може Възложител да възложи на Изпълнител някаква работа без да става дума за заплащане от страна на Възложителя. Затова, наред с искането в съда за спиране на действието на заповедта на министъра, сега е моментът да се търсят пътища за цялостна промяна на системата по която се легализират документите идващи от чужбина. За тези които излизат от България, така или иначе ще се стигне до момент в който няма да се признават преводите извършени у нас, което се прилага в момента от доста държави. А документът без превод винаги може да бъде заверен с апостил, независимо дали заверяващата инстанция ще бъде КО или евентуално при промяна някоя друга служба.
