Това е статия от собственика на "Софтис":

На 03.01.2013 изпратих отговор на Резолюция 708/2012 на ВАП, в който изтъкнах, че все още липсва яснота по 7 въпроса. След като повече от два месеца не получих отговор от ВАП, смятам, че на тези въпроси може да се отговори по следния начин:

1. Какво урежда алинея първа на чл. 2а от Правилника, ако не пълното право (монопол) на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна?

Алинея първа на чл. 2а от Правилника урежда пълното право (монопол) на МВнР върху извършването на всички преводи на документи и други книжа в цялата страна.
Това обаче е незаконно, а и всеобщо известно е, че на практика МВнР НЕ ИЗВЪРШВА всички преводи на документи и други книжа в цялата страна. Нещо повече, МВнР не извършва НИКАКВИ преводи на документи и други книжа, те се извършват от преводачи, които нямат абсолютно нищо общо с МВнР, т.е. не са негови служители.
2.Какво урежда Договорът, по който МВнР е възложител, а фирмата за преводи изпълнител, ако не възлагане на работа?

С договора, по който МВнР е възложител, а фирмата за преводи изпълнител, се възлага работа по извършване на официални преводи на документи и други книжа. Работа за възлагане обаче напълно липсва, понеже всички преводи в страната се възлагат от физически и юридически лица, които нямат нищо общо с МВнР, т.е. не са негови служители и не са част от неговата администрация.
3. Има ли право МВнР да възлага работа на частни фирми, като сключва договори с тях без да е обявило търг?

Твърдо НЕ.
4. Дали Правилникът адекватно урежда съответните обществени отношения и на какви международни договори и споразумения е проекция Правилникът, след като не е изменян от 1990 г.?

Правилникът НЕ урежда адекватно каквито и да било обществени отношения. Той не само че не е проекция нито на Хагската конвенция от 1961 год. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, нито на законодателството на Европейския съюз, а е и морално остарял и противоречи на редица закони и международни конвенции.
5. По какво личи, че договорът и списъкът с необходими документи, публикувани на сайта на МВнР, са неразделна част от Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г.?

По нищо, т.е. договорът и списъкът с необходими документи, публикувани на сайта на МВнР НЕ СА част от Заповед № 95-00-152 / 31.05.2012 г., с други думи, договорите, които се сключват с МВнР по този типов договор, са НЕЗАКОННИ. В тях трябва изрично да бъде посочено, че се сключват "за възлагане извършването на официални преводи на документи и други книжа ЗА НУЖДИТЕ НА КОНСУЛСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ в МВнР", съгл. т. 1 от Заповед № 95-00-152.
6. Допустимо ли е МВнР да разрешава на фирмите за преводи да „удостоверяват" с печата и фирмената си бланка подписите на преводачи, които не са техни служители, а външни подизпълнители?

Отговорът отново е твърдо НЕ. МВнР не е орган, който може да предоставя нотариални права. Нещо повече, тези права се предоставят на агенции за преводи, а не на нотариуси!
7. За какви преводи се сключва този договор - само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване" или за всякакъв вид официални преводи на документи и други книжа, дори на документи, на които МВнР не извършва легализиране и заверяване?

Договорът се сключва ЗА ВСЯКАКЪВ ВИД официални преводи, а не само за „преводи на документи и други книжа, на които министерството извършва легализиране и заверяване", което, първо, е в нарушение на Заповед № 95-00-152, а второ, е груба намеса в преводаческия бизнес. Източник:
http://www.softisbg.com/my_first_blog/2013/03/davam-jasen-otgovor-na-sedemte-vyprosa-postaveni-na-vap.html