O"Simpson (аз, бел.блогър) #1205 2012-07-13 17:19

Резюме на досегашните дискусии и насоки за бъдещи действия

Благодаря на всички спокойно разсъждаващи колеги. Благодаря за всички конструктивни мнения, благодарение на които казусът с новите изисквания на КО започва да се разплита.

За незапознатите, кратко изложение (1-10):

1. Въз основа на морално остарял Правилник за легализациите, според който всички преводи в България се извършват от Външно министерство, Външно има право да възлага извършването на преводи на частни преводачески фирми, като за целта сключва договори с тях.

2. В качеството си на Възложител, Външно има право да поставя изисквания към изпълнителите (фирмите) и задължение да осъществява контрол върху извършените от тях преводи, както и да прекратява договори с изпълнители при констатиране, че не извършват качествени преводи.

3. Договорите с Външно се сключват между представител на дирекция „Консулски отношения” (КО) към МВнР и представител на съответната фирма. Списък на фирмите, сключили такъв договор, е публикуван на сайта на министерството.

4. Този списък изпълнява функциите на един вид признание от страна на висша държавна институция, че фирмите в списъка предлагат качествени преводи.

5. Изключителната важност на списъка от преводачески фирми, сключили договор с МВнР, се дължи на обстоятелството, че в България не съществува регистър на независими преводачи, удостоверяващи със собствен печат отговорността си за превода.

6. В края на юни 2012 г., КО, в качеството си на възложител, предявява нови изисквания към фирмите, които имат сключен договор с КО или желаят да сключат такъв.

7. Новите изискванията са: сертифициране по EN 15038 - Преводачески услуги, назначаване на минимум двама филолози на трудов договор и др.

8. За много от около 2000-те фирми, които имат сключен договор с КО, финансовите разходи, свързани с новите изисквания, са непосилни.

9. Алармират се медиите за опасност от масови фалити. Изпраща се и официално запитване.

10. КО отговаря:

„Многото оплаквания за некачествени преводи, които се отправят пряко към МВнР и заведените дела срещу фирми за предоставяни от тях некачествени преводи, по които служителите от звено „Заверки и легализации" на МВнР са призовавани да се явяват като вещи лица в съда, са основните аргументи министерството да предприеме мерки за контрол върху качеството на преводите”.

„Сертифицирането по стандарта не е задължително, а е доброволно за преводаческите агенции. МВнР го предвижда като условие за сключване на договор единствено и само по отношение на фирмите заявили желание да сключат договор с МВнР”.

„С въвеждането на правила относно контрола върху официалните преводи МВнР има за цел да защити интересите на гражданите като ползватели на преводаческите услуги и по-никакъв начин не се намесва в преводаческия бизнес”.

Дотук бяха фактите. Следват два кратки сценария:

1. Завежда се дело във Висшия административен съд за отмяна на новите изисквания. КО дава същия отговор, като цитирания по-горе. КО печели делото.

2. Завежда се дело във Висшия административен съд за отмяна на чл. 2а от Правилника за легализациите, който гласи, „Преводите на документите и другите книжа в страната се извършват от Министерството на външните работи”. Основания на искането: - не отговаря на действителното положение (морално остарял остатък от тоталитарна държава);

- противоречи на Търговския закон, по който фирмите са регистрирани законно за извършване на преводи из цялата страна. Напълно осъществимо дело (законът е по-висш от един правилник). КО губи делото.

Оттук насетне започва да става интересно:

С отпадане на чл. 2а от Правилника, договорът с КО автоматично отпада, което не е голямо чудо - КО и без това не го е спазвал. Доказателства:

- КО не е отговарял за качеството - вж. печата, който КО поставя при легализация на официални преводи (освен това, КО нямат експерти или вещи лица по всички езици, на които легализират документи, те наистина няма как да отговарят за качеството на превода);

- КО не е прекратявал договори при констатирано лошо качество (ако пък представи някакъв списък на фирми, с които е прекратил договор поради оплаквания от лошо качество на преводите, ще трябва да представи и доказателства - констативни протоколи, вещи лица и пр. – и това е слабо място на КО)

Нещо повече, КО де юре не е възлагал официални преводи, видно от договора е, че липсват основните реквизити за възлагане – срокове и възнаграждения.

А и де факто КО не е възлагал официални преводи, т.е. не е изпращал документи за официален превод (ако пък е изпращал – на кои фирми, как е правен изборът, има ли облагодетелствани частни фирми за сметка на други – това се нарича конфликт на интереси);

Въпроси и отговори от общ характер

Колко време е продължавало това положение на нещата (този административен произвол) в България?

Много години наред, вкл. петте години членство в ЕС.

Защо фирмите са си мълчали?

Защото не са осъзнавали проблема, смятали са, че получават лиценз, че са били оторизирани. А може и да са се страхували.

Преводачите и фирмите за преводи нямат ли съсловна организация, която да защитава интересите им?

Да, имат, даже не една, а няколко – Съюз на преводачите в България (СПБ), Българска асоциация на професионалните преводачески агенции (БАППА), Национална асоциация на преводаческите агенции (НАПА-България) и др.

Тези съюзи (асоциации) оспорвали ли са основанията на КО за сключване на този странен договор за превдо възложителство?

Не разполагаме с официална информация, но по-скоро не, затова пък са давали съвети на КО (като израз на признание, че има правомощия на възложител), да въведе още изисквания, което е видно от официален отговор на КО от дата 29.06.2012 г.:

„Въвеждането на стандарта е обсъждано от страна на МВнР при многобройни срещи с професионалните организации на преводачите, както и с представители на преводаческите фирми. От тяхна страна бяха посочени като приемливи форми за контрол върху качеството на преводите освен въвеждането на изискване за сертифициране по стандарта, така също и назначаването на филолози по трудов договор и наличието на офис на преводаческата фирма, от който тя извършва своята дейност.”

Бъдещето

Какво ще се промени с отмяната на договора с КО?

Нищо друго, освен че ще изчезне списъкът с фирми, сключили договор.

Какво ще правим без списъка на фирми, сключили договор с КО?

Преводаческият бизнес вероятно ще премине към друго министерство – на правосъдието, да речем, макар че аз лично бих предпочела да съм към просветата или културата.

Как ще стане това?

Ще се приеме закон за заклетия преводач – вече се разботи по въпроса. Ще се състави единен регистър на заклетите перводачи, който ще се публикува на сайта на Министерството на правосъдието, а може би и на сайтовете на всички съдилища. Заклетият преводач ще има собствен печат и пълно право да внася документи за легализация директно в МВнР без посредничеството на агенция.

Как ще се обслужват гражданите и институциите в бъдеще:

И гражданите, и институциите, нуждаещи се от официален превод на даден език, ще могат да се обръщат към най-близкия по местоживеенето им заклет преводач. Ако се нуждаят от превод на няколко езика, ще могат да се обръщат към голяма централна преводаческа фирма, в която на място работят заклети преводачи в различни езици. Така е в много страни.

Някои от днешните малки преводачески фирми (едноличните, състоящи се де факто от един преводач) ще се трансформират в заклети преводачи, други – които са били посредници от типа гаражна агенцийка предлага преводи от и на всички езици, ще изчезнат.

Названието «преводаческа агенция» вече е започнало да излиза от мода. Четох на някакъв сайт, че са голяма международна преводаческа фирма, а не просто агенция. В нашите офиси работят близо сто квалифицирани преводачи, редактори и т.н.

Генерален извод:

Протестът срещу новите изисквания на КО така, както беше подет, е обречен.

Малките гаражни агенциийки, предлагащи посредничество за преводи на сума ти езици, ще бъдат пометени.

Малките фирми за превод, които лично извършват преводи, ще се трансформират в независими заклети преводачи.

Самозабравилият се КО на МВнР може да бъде съден за конфликт на интереси (обслужва интересите на големи сертифициращи фирми), злоупотреба със служебно положение, бездействие във вреда на обшествения интерес (защото той именно допусна роенето на хиляди агенцийки за преводачески услуги), неизпълнение на договорнми задължения и тем под., а може и просто да го реорганизират набързо в опит да замажат грандиозния скандал – международен скандал, защото да си Външно министерство и да измисляш машинации как да подариш цяла страна – незаета пазарна ниша за милиони - на едни чуждестранни сертифициращи фирми и няколко техни местни клона си е направо национално предателство.